Петър Стефанов, екип Буревестник

В Буревестник продължаваме темата за българите в Албания, за техните български корени и опитите на Сърбия и Северна Македония да ги „национализират“ в своя полза. Продължаваме и поредицата от публикации, в които ще покажем редица доказателства, оборващи твърденията на Скопие за „македонския произход“ на населението в районите на Кукъска гора, Голо бърдо, Корча и Мала Преспа. Вижте ТУК

Разказахме ви и как българите в Албания пеят и плачат на български и как за десетки хиляди България остава безценна и свята – припомнете си ТУК.

Сега - още малко статистика. Тя идва от албански източници, по-точно от Централния архив на Албания, за да не бъдем обвинени, че си я измисляме. В следващите редове ще приложа нови данни и изследвания за присъствието на българската общност в Албания по време на Втората световна война. От този период могат да се видят официални албански документи, които показват ясно какво са смятали италианско-албанските служби и органи по сигурността за етническите характеристики на населението на днешна Западна Македония, които са били под италианско-албанска администрация. От голямо значение са данните от преброяването на населението, проведено през октомври 1942 г.

Един от документите, които намират място в Архива на Албания, е молба от Ибрахим Кука от юли 1941 г. до Министерството на образованието, чрез която той иска неговото прехвърляне като учител от село Кленье, Голо бърдо, в някое от училищата, които ще се открият в Голям Дебър.

Пешкопия, 23 юли 1941, Министерство на образованието, Тирана

„Имам честта да представя тази молба както следва: Подписаният Ибрахим Абдурахман Кука, роден в Голям Дебър, където имам своя собственост, останала извън владение, вече няколко години изпълнявам задължението на учител в националните училища в окръга на Дебърската префектура още от 1925 г. През този период съм претърпял три прехвърляния за нуждите на образованието и накрая от 1931 г. се намирам непрекъснато като учител в село Кленье в Голо бърдо (Дебърска префектура). Както се знае, жителите на това село имат за семеен език българския и в тези условия моите три деца се намират между две езикови течения: вкъщи слушат майчиния си език, а с местните и приятелите си българския или , което е още по-зле, един изцяло изкривен албански. От този факт произтича, че тези деца са успели да усвоят един смесен език без никакъв вкус и външното влияние върху тях е голямо, че в края на краищата не знаят, нито биха знаели основно нито майчиния си език, нито българския ………

Оставам с почести. Учителят на село Кленье (Ибрахим Абдурахман Кука)“

Документът е взет от Централния архив, Фонд 195, Година 1941, Досие 137, Лист 16.

В Централния архив на Албания намираме и един доклад от Азми Шачир Охри, изпратен на 8 юли 1942 г. до Министерството на освободените земи, чрез който Министерството се уведомява по аграрния въпрос за липсата на храни, за нуждата от формирането на местна милиция в областта на Струга: „ … нямаше друга цел, освен изкореняването на албанския елемент, толкова желано от бившия югославски режим, в полза на българското население …”.

“Стотици и стотици лица от българската народност преминават тайно границата, както с пропагандни цели, така и за оплаквания. Естествено, формирането на милицията трябва да сложи край веднъж завинаги на незаконните преминавания и трябва да осигури абсолютното спокойствие в тази област“.

Документът е взет от Централния архив, Фонд 266, Година 1942, Досие 88, Лист 1

За да не бъда обвинен в прекалено залитане и цитиране на албански източници, следващият цитат е от Държавния архив на Република Македония. Той представлява телеграма от Гостиварската префектура, изпратена на 26 април 1943 г. до Дебърската префектура във връзка с изпращането на доброволческата чета на Джем Гостивари в селата на Маврово, за да действа срещу българските банди:

„Днес, в 5 часа сутринта, доброволческата чета на Джемал Хаса, съставена от 200 въоръжени доброволци, я изпратихме в планините на Маврово, Левуново и Ничиново, за да действа срещу филобългарската банда, която действа срещу нашите национални интереси“.

Документът е взет от Държавния архив на Република Македония, ДАРМ.1.878.1.4/10.

В доклад от подпрефекта на Кичево Ечрем Телхай, изпратен на 17 декември 1941 г. до Дебърската префектура, се уведомява относно причините за неотстраняването на предишните кметове на общините в тази подпрефектура:

„… Върховният комисар е назначил с резерви и като временна мярка само двама кметове на общини от албански произход на мястото на двама кметове – единият сърбин, другият – българин …“

Документът е взет от Централния архив, Фонд 266, Година 1941, Досие 10, Лист 11-12

 

В следната молба от регента на Тетовската подпрефектура Ахмет Мухтари, изпратена на 20 декември 1941 г. до Дебърската префектура, се иска одобряването на предложението на тази подпрефектура чиновникът Назми Йегени да се премести от община Сенакос в община Стенча: „.. Кмет на община Сенакос е една доверена личност, докато този на Стенча е с български произход“.

Ще обърна внимание и на Годишния доклад от Гостиварската подпрефектура, изпратен на 8 януари 1942 г. до Дебърската префектура във връзка с общото положение в Гостиварска околия:

„Мнозинството от народа в Гостиварска околия е съставено от албанци мюсюлмани. Християните, една по-голяма част се наричат македонци и имат пробългарска тенденция, една част от тях претендира, че са сърби. Сред християните македонци частично се провежда по таен начин една пробългарска пропаганда. Дори, от време на време, започва да циркулира новината, че тези места ще се дадат на България и че идването на още българи тук било много скорошно. Преди известно време ни се докладва и една новина, че в България били организирани чети, за да причиняват случки и саботажи в албанските граници. Веднага извършихме нужните разследвания и се разбра, че горната новина изобщо няма основания. Въпреки че с България сме съюзници и въпреки че тя няма никакво право върху тези места, отново сме известени, че с нейно подтикване в Скопие бил организиран един комитет, който работи за анексирането на тези земи от България. Известно ни е, че комитетът в Скопие е съставен от членове, избягали от тези места, на някои от тях децата им са още тук. Струва ни се, че би било много уместно да се уведоми нашето консулство в Скопие, за да проведе разследвания относно действията на споменатия комитет и да се разберат с точност имената на лицата, които го съставят“.

Документът е взет от Централния архив, Фонд 266, Година 1942, Досие 72, Лист 5-17

 

Интересна е и молбата от Кралското генерално наместничество, изпратена на 5 март 1942 г. до Министерството на освободените земи, чрез която се иска подробна информация за положението на албанците в българската окупационна зона, както и за положението на българите в италианската окупационна зона:

а) Броят на жителите – българи, сърби, турци, румънци (власи) и др.

… г) Да се разграничават православните албанци и православните българи и сърби …

Документът е взет от Централния архив, Фонд 266, Година 1942, Досие 83, Лист 1-2

Така въпреки опитите на някои македонски организации, действащи в Албания (с подкрепата на службите на РСМ), да „македонизират“ българите в региона, могат да предизвикат единствено усмивка сред учените и най-важното – сред живеещите по тези места. Защото пред историята и фактите дори македонците трябва да мълчат.