Това не е просто дело. Това е схема. Когато една независима регионална медия не се подчинява на политическо-бизнески диктат, когато разследва с документи, с отговори по Закона за достъп до обществена информация и с принципи – идва възмездието. Но не правосъдно. А задкулисно. Точно в това се превърна искът на Тонка Трайкова срещу медията „Топ Преса“ – иск не за справедливост, а за сплашване. Класическо SLAPP дело – подавано не с очакване за победа, а с надежда за заглушаване. 

Трайкова, бизнесдама с апетити към „обществена активност“, всъщност стои зад проект за застрояване на парк „Бачиново“ в Благоевград – представян от нея като „спортна база“, а по документи – частен имот с печалба. В същия дух попадат и съдебно обявените за нищожни сделки около терените на „Зърнени храни“. Районният съд вече е признал, че имоти на наследници са били инкорпорирани неправомерно и придобити чрез спорна административна процедура. Но вместо да даде отговор на въпросите, зададени от журналистите, Трайкова избра съда като бухалка.

И то не с кой да е адвокат. Георги Гемков – юрист, известен в региона с близостта си до агент Веселин Дрежджиев от Държавна сигурност и с контактите си в мрежата на „Отворено общество“. Същият Гемков е обвързан търговски с интереси, свързани с кръга „Капитал“ и Иво Прокопиев – среди, които от години диктуват либералната линия на зависимости в страната. В Благоевград интересите на Трайкова се защитават и медийно – от местната кореспондентка на bTV, чийто съпруг е оператор в телевизията и едновременно областен координатор на „Да, България“. Тоест – лични проекти, политическа защита, медиен чадър. Единственият проблем? Журналистите на „Топ Преса“ не мълчаха. А сега са наказани. Неофициално. Но показно.

Публикациите, заради които е заведено делото, не са клевета. Те са основани на факти, документи и официални отговори от институции. Те разкриват истини, които не са опровергани. И точно затова са опасни – не за обществото, а за онези, които се крият зад „каузи“, но действат като корпорации. Европейският съюз нарича това „опасна тенденция“. Делото срещу „Топ Преса“ попада изцяло в обхвата на SLAPP – стратегически иск, използван за заглушаване на публичен интерес. Комисията в Брюксел настоява държавите да въведат закони, които да защитават журналистите. А България – мълчи.

„Топ Преса“ не е трибуна на партийна линия, не е притежание на фонд или корпорация. Тя е регионална, народна и неудобна. Защото когато бизнесът се маскира като „кауза“, тя пита „Кой печели?“. Когато активизмът прикрива имотна схема, тя разследва. И когато някой прати адвокат от ДС със соросоиден гръб, тя вади документ. Не всеки съдебен иск е дело за правда. Някои са опит да се убие свободата. Но тя още диша. И ще говори.

 

Източник: dailypress-bg.com