Петър Стефанов, екип Буревестник

Продължаваме темата за българите зад граница, за българските им корени и нескончаемите нескопосани опити властите в Северна Македония да ги претопят. И въпреки опитите на някои македонски организации, действащи в Албания (не и без подкрепата на службите на РСМ), усилията им остават глас в пустиня. Нещо повече – хора като Никола Гюргай - председател на сдружението „Илинден“, Васил Стерьовски и Ефтим Митревски - председателят и заместник-председателят на етническата македонска партия в Албания „Македонски алианс за европейска интеграция в Албания“ вече си навлякоха гнева на албанските си домакини, както и на българите, които имат самочувствието и желанието да се самоопределят като българи в този регион.

Както писахме преди време в Буревестник стартираме цяла поредица от публикации, в които ще покажем редица доказателства, оборващи твърденията на Скопие за „македонския произход“ на населението в районите на Кукъска гора, Голо бърдо, Корча и Мала Преспа  в Албания. Още по темата – ТУК.

За нашите „приятели“ от Агенцията за разузнаване (АР) на Северна Македония и техните глашатаи Гюргай, Стерьовски, Митревски и Вера Тодоровска, а и за всички българи в тези региони, които трябва да знаят, че няма страшно и опасно да се определят за такива, сме извадили малко статистика. Тя идва от албански източници, за да не бъдем обвинени, че си я измисляме.

Албански официални представители и учени са публикували статистически данни и научни изследвания за присъствието на българската общност в Албания между двете Световни войни.

Теки Селеница

Теки Селеница (1882 - 1962) е кариерен чиновник в албанската държава, надзорник на първите демографски преброявания на Албания и автор на научните томове „Албания през 1923“ и „Албания през 1927“, където се представят резултатите от тези преброявания. През 1928 Селеница е назначен на най-висшия чиновнически пост в Албания – Генерален секретар на Съвета на министрите. През същата година издава своята най-важна и доста обемна творба – „Албания през 1927“, която е повече от енциклопедия. През 1930 завършва и всеобщото преброяване на населението в страната, което пък е единственият базов статистически източник, към който и до днес се правят справки за разпределението на населението по религия, раса и народност.

В „Shqipria më 1927, e illustruar“ намираме следното:

„От 833.168 души албанско население, освен 20 000 гръкоезични в околията на Делвина и едно доста малко малцинство българи по границата на Преспа, нямаме никакъв елемент от чужда раса. Гръцкоезичните и българите като цяло нямат нито своя земя, нито свои къщи, а са земеделци в земите на албанците, които са ги довели отдалече, за да обработват тяхната земя по времената, когато албанците не можели да оставят пушката, за да вземат лопата в ръце“

https://adsh.unishk.edu.al/items/show/518

 

 

Академик Бечир Мета

Академик Бечир Мета представя накратко и българската общност в Албания в своята книга “Minoritetet dhe ndërtimi kombëtar në Shqipëri (1912 - 1924)“ от 2013 г. За българската общност той е отделил страниците между 112 и 120. По-голямата част е за етнографията на тази общност, а заглавието на параграфа е следното:

„Българоезичното (македонско) малцинство. Едно от малките малцинства на Албания е и българското малцинство или както се нарича днес, македонско. Това малцинство живее в зоната на Мала Преспа“ (стр. 112). „Исторически, във всички видове албански и чужди публикации и статистики, се подчертава присъствието на това население в състава на албанската държава. Във всички тези източници, до 1945 година, това население е наричано „българоезично“ (стр. 113).

 

Бечир Мета цитира следното на страница 113 в своя труд:

„Ачиле Бърджоли твърди, че през 1913 г. в рамките на албанската държава имаше 4 932 българоезични православни (цитатът на Бечир Мета е от „Minoritetet në Shqipëri (Studim demografik, стр. 105)“. Мета цитира следното на същата страница 113 от своя труд, докато Теки Селеница подчертава, че през 1927 в Албания имаше 6 655 такива (българоезични).

Ще приложим и една интересна статистика на Министерството на вътрешните работи на Албания от 1935 г. за броя на българите в страната.

Така че опитите на АР на РСМ, на хора като Никола Гюргай, Васил Стерьовски, Ефтим Митревски (с български корени – б.а.) и на Вера Тодоровска, да „македонизират“ българите в Албания, могат да предизвикат само усмивка, да не кажа смях. Защото историята и фактите говорят достатъно.