Общественото пространство отново се разтресе от противоречиви разкрития, свързани с известния “общественик” Стефан Петров, по-известен с прякора си “Шишето”. Поводът този път е активната му защита в полза на Боян Самоходов – човек с богато криминално досие, включващо условна присъда, висящи дела и сериозни финансови задължения към държавата. 

“Общественик” или адвокат на престъпността?

В публичното си поведение Петров нееднократно е заемал позицията на “глас на народа”, представяйки се като безпристрастен защитник на справедливостта. Но реалността сочи друга картина – зад гръмките думи и “гражданска ангажираност” стои очевидна пристрастност към личности със сериозни провинения срещу закона. Последният пример е Боян Самоходов – човек с условна присъда, заведени изпълнителни дела, висящо досъдебно производство и множество оплаквания от бивши съдружници и частни лица. Самоходов дължи над 150 000 лева на държавата и е замесен в редица съмнителни бизнеси, при които пострадалите често остават без правна защита.

Какво свързва Петров с Самоходов?

Много наблюдатели започнаха да се питат – какъв интерес има Стефан Петров от такава ожесточена защита? Дали това е чиста “гражданска доблест” или става въпрос за съюз на хора с минало и общи интереси? Припомняме, че самият Стефан Петров не е безупречен в биографията си. Според публично достъпни данни в медийни публикации от преди години, той е бил служител на ИАРА (Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури), където е бил проверяван за нерегламентирани дейности и констатирани нарушения. Неофициална информация твърди, че дори е излежавал ефективна присъда.

Въпросите, които обществото задава:

Г-н Петров, действате ли като “адвокат” на Боян Самоходов или това е лична кауза, продиктувана от някакъв взаимен интерес?

Какво ви свързва с човек, обвинен в измами, данъчни задължения и злоупотреби?

Възможно ли е прякорът “Шишето” да е символ на съмнителни връзки, а не на гражданска будност?

Престъпници с имунитет чрез “гражданска защита”?

Все по-често в България се наблюдава опасна тенденция – хора с тежки нарушения на закона намират публични защитници, които умело прикриват миналото им под формата на “ангажирани обществено значими личности”. Това повдига въпроса: дали се изгражда нова форма на индулгенция, в която “общественикът” играе ролята на медиен щит за съмнителни фигури?

Финал: Ролята на гражданското общество – инструмент или прикритие?

Истината трябва да бъде извадена на светло – обществената защита не трябва да се използва като алиби за хора, които живеят в сивата зона на закона. Когато “гласът на обществото” започне да защитава системни нарушители, това вече не е демокрация, а опит за подмяна на моралната и правна рамка на държавата.

Дължи ли обществото отговори? Определено. А дали Стефан Петров ще ги даде – предстои да разберем.

 

Източник: novinitednesbg.com