Притворната диалогичност на ГЕРБ за съставяне на правителство за пореден път показва, че политическото верую на Бойко Борисов е „ако не ти харесват принципите ми, имам и други“. Само по този начин може да бъде окачествен внезапният порив към евроатлантизъм, особено след добилите публичност документи за ролята на бившия премиер в изграждането на „Турски поток“ – проект, отворил кутията на Пандора за войната в Украйна. Към онзи момент министър-председателят е обичал, да кажем, руски „бонбони“ (израз на главния прокурор Иван Гешев във Факулета по адрес на съдиите след смъртта на таксиметровия шофьор – ром, карал в насрещното платно и влязъл в пререкание с пътници от друг автомобил). По този повод и газовият проект се е състоял – без абсолютно никакви ползи за България, но със значителни финансови ангажименти в полза на други държави, но най-вече от полза на кремълската администрация. След това вкусът на Борисов се е променил към американски candies и хоп, сетил се е за Росен Плевнелиев и Соломон Паси като тарани на новата му ориентация.

Проблемът обаче не е във вкусовите качества, а в твърде радиоактивния им местен приносител. ГЕРБ се превърнаха сами в огромна имиджова щета, затиснати от собствената си алчност и корупция. И никакви реверанси към Америка не могат да изчистят лицето им, но могат да изцапат това на международните партньори, които поемат защитата им. Защото пред българската публика много трудно ще минат чуждоземни думи, венцеславещи Борисов. Не е трудно да се прогнозира, че новите стари управляващи ще бъдат в ролята на Слави Трифонов от миналата година. Ще твърдят, че искат правителство, ама нямат голямо желание да се случи. Използвайки медийната си мощ, те ще вадят разговори от кухнята с всички партии, които приемат диалог с тях. Ще обсъждат прическите, придиханията и особено възраженията на останалите политици за съставяне на коалиция с тях. Защото последното нещо, което искат ГЕРБ, е да бъдат поставени на една плоскост с хора, които нямат техните десетилетни обвързаности. В този смисъл те наистина биха се разбирали най-добре с ДПС, но двете партии заедно нямат достатъчно тежест за самостоятелно управление. И слава Богу. Равнопоставени с всяка друга парламентарна сила, ГЕРБ ще стопят електората си и ще припомнят на хората защо ги свалят от власт три пъти, всеки път по-ожесточено от предишния. Само че след този сезон няма да ги накарат да ги преизберат. Не просто защото зимата ще е тежка. А защото висшата герберска номерклатура беше начумерена още в изборната нощ, а в рамките на едно управление ще стане и свадлива, и дребнава. И паралелите с поведението на глашатаите на Слави Трифонов ще стават все по-видими и дразнещи.

Едва ли политическият нюх на Борисов му е изневерил до степен да не си дава сметка, че участие в управление сега ще е пирова победа за него (През 279 пр.н.е. епирският цар Пир печели победа над римляните в битката при Аскулум. Победата обаче му коства твърде много жертви и Плутарх казва, че след нея Пир възкликнал:— Още една такава победа – и ние сме загубени!). Затова може да се помисли дали всъщност същинското пенсиониране на бившия премиер не е започнало. Вече се появяват слухове, че той всъщност иска да се оттегли, но не и преди да е създал свой наследник. А на резервната скамейка вече загрява не друг, а главният прокурор Иван Гешев. Както самият Борисов беше подготвян за управлението от близостта си с Тодор Живков и Симеон Сакскобургготстки, по същия начин от две години е подготвян и Иван Гешев. Разбира се, времената са други, няма как охранител да оглави държавата, след като поколения, учили и израсли на Запад, вече са тук и са силно критични. Затова профилът трябва да е на човек, чиято кариера звучи по-софистицирано, но е също толкова непосредствен в общуването с широки обществени слоеве.

Изглежда, че самият Гешев обръща все по-малко внимание на проблемите в правоохранителната сфера. Той отдавна не разполага с информационните масиви на МВР, ДАНС и разузнаванията, просто ги оглавяват хора, които не са склонни да се домогват до неговото одобрение за преписките си. Затова главният прокурор използва всеки случай да застане пред камерите, но конкретните стъпки по разследването ги делегира неизменно на магистрат да ги коментира. Няма представител на прокуратурата и в създадения Съвет по криминология, оповестен от правосъдния министър Крум Зарков. И нито дума от прокуратурата по темата – нито възражение, нито възмущение, нищо, просто примирение. Това би било невъзможно, ако главният прокурор държеше на институцията, която понастоящем оглавява.

И докато Бойко Борисов отклонява вниманието в парламента с подобие на преговори, новият проект ще има време и ресурс да се обособи. И е въпрос на време да се заяви. А самият Борисов и Гешев да останат недосегаеми за правосъдието. Защото това всъщност е най-важната сюжетна линия от целия план. И докато всички погледи са вперени в депутатите и техните препирни, тече свирепа битка за овладяване на благоразположението на магистрати – следователи, съдии и прокурори. А това е тема, по която никой не говори…