Кметът на Перник Станислав Владимиров коментира в социалните мрежи, че разбира исканията за достойно заплащане на труда на работещите в столичния автотранспорт, но формата според него е неприемлива. Хиляди перничани се оказаха заложници на столичния хаос. Блокирани спирки, спрян градски транспорт и пълен безпорядък - така започна денят за хората, които всеки ден пътуват десетки километри, за да стигнат до работното си място в София. Още през вчерашния ден Владимиров изрази острата си позиция в социалните мрежи и описа ситуацията цитирам като "терор над обикновения човек" и, че лично ще защити интереса на перничани за свободното придвижване. Но какви са очакванията за днешния ден и имало ли е разговори между градоначалниците?

"Перник и София са като два скачени съда. Ежедневно на перничани се налага да пътуват до София по една или друга причина. Вчерашната ситуация създаде много главоболия на перничани. Няма как аз да не реагирам при такава ситуация", това каза пред БНТ кметът на Перник Станислав Владимиров.

Той заяви, че разбира исканията за достойно заплащане на труда на работещите в столичния автотранспорт, но формата според него е неприемлива, защото "не можеш да блокираш един цял град и да принудиш милиони жители на столична община да са в такава ситуация". Време е столичният кмет да влезе в ролята си, призова кметът на Перник.

"Разбирам исканията на работещите в градския транспорт за по-високи заплати и достойни условия за труд, но те са използвани от своите синдикални лидери – надявам се не и от политически сили, които стоят зад тези синдикални лидери. Те извършват едни действия, които са на ръба на закона“, каза в ефира на bTV Бойко Димитров, зам.-председател на СОС от ПП-ДБ.

"Нека да направят стачка, но тя да е законна. Това в момента е едно незаконно блокиране на депата на публичния транспорт. Блокират се и депа на частния оператор, където аз не съм чул да има стачка и искания за повишение на заплатите“, коментира Димитров. "Другият проблем е, че вчера, когато започна протестът, те казаха, че ще продължи до 12 часа. След това щеше да бъде, докато получат покана за преговори. Получиха я, но казаха, че ще продължат да протестират, докато се водят преговорите. Това е извиване на ръце“, на мнение е зам.-председателят на СОС.

Какво казва законът за стачките: Възможни са само при колективен трудов спор, а участието е доброволно

"Фокус" реши да провери какво казва законът в подобни ситуации:

До стачка може да се стигне само при колективен трудов спор. За колективни трудови спорове или трудови конфликти говорим тогава, когато, от едната страна, стои не отделен работник/служител, а поне повече от един работник/служител, т.е. когато в спора с отделен работодател/орган по назначаването участват неопределен брой работници от съответното предприятие или администрация. Характерно още за колективните трудови спорове е, че те имат организиран характер и се проявяват открито. Предметът на спора може да обхване както въпроси, свързани с трудовите отношения, така и въпроси, свързани със социалноосигурителните отношения и въобще с жизненото равнище.

Законът определя поредица от действия, насочени към решаване на колективния трудов спор – преговори, споразумение, арбитраж, като стачката е последното средство във веригата от такива, чрез което по определен от закона ред може да бъде решен спорът. Стачката се определя, като средство за оказване на позволен от закона натиск, силов способ за въздействие. Редът за провеждане на стачката е подробно определен в закона, който въвежда няколко етапа, които в своята процедурна последователност и в съвкупност с останалите изисквания, водят до финалния момент – стачката.

Ето кои са тези изисквания:

– Да е налице колективен спор и писмено предявени искания от работниците/служителите до работодателя, придружени с имената на представителите на работниците/служителите за водене на преговори. Следва да посочим, че в колективните спорове работниците/служителите се представляват от органите на професионалните им организации.

– Да са налице завършени, но безрезултатни процедури по провеждане на преговори или уреждане на спора, чрез съдействие от синдикални или работодателски организации, или от Националния институт за помирение и арбитраж.

– Да е налице решение на работниците/служителите в предприятието или поделението, взето с обикновено мнозинство. Решението се взима или на Общо събрание или на подпис чрез нарочна подписка.

– Да е започнала уведомителна процедура (до работодателя), уредена от закона и развита в минимум 7-дневен срок преди започване на стачката с указание за органа, който ще води стачката и нейната продължителност.

– Да е постигнато споразумение, чрез което да се осигурят условия за осъществяване през време на стачката на дейностите, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението, и за спиране на телевизионните излъчвания и радиопредаванията, както и за нанасяне на непоправими вреди върху обществено или лично имущество или природната среда или обществения ред. Това споразумение трябва да бъде постигнато в срок минимум 3 дни преди началото на стачните действия.

Участието в стачка е доброволно. По време на стачка работниците/служителите са длъжни да бъдат в предприятието, а тези, които стачкуват, не могат да пречат на останалите да изпълняват трудовите си задължения. Важно е да се знае, че работниците/служителите, които стачкуват, не получават трудово възнаграждение, но ако стачката е законна, времето, през което е преустановена работата, се зачита за трудов/служебен стаж. За участие в законна стачка, стачкуващите не отговарят дисциплинарно и имуществено.