Петър Стефанов
Екип Буревестник
От няколко дни медиите в югозападната ни съседка Република Северна Македония усилено разпространяват информацията, че се проверяват около двадесет интернет портала, профили в социалните мрежи и Youtube канали, които „най-вероятно се контролират от София“ и разпространяват език на омраза, който влошава взаимоотношенията между двете страни.
На пръв поглед, това е чудесна новина! Най-накрая разследващите и правоприлагащите органи в РСМ се сетиха, че трябва да обърнат внимание на насаждането на омраза чрез интернет канали в страната.
Обаче, когато се зачете човек в новините за това събитие – отново изкристализира странният случай на Република Северна Македония, този път по отношение на медиите в страната. А именно, за властта в РСМ: медиите са свободни и имат право да изразяват „обективното“ си мнение, стига, разбира се, то да е координирано, одобрено и поръчано от властта; за огромна част от „медиите“ в РСМ е валиден единствено принципът: „Гладна Мечка властта не защитава“ (приликата с „журналиста“ Александър Митовски – Мечка не е случайна) или казано иначе „Който плаща, той поръчва музиката“!

Александър Митовски
В този ред на мисли, ако се публикува, какъвто и да е материал отразяващ фактическото състояние на страната, изискванията на ЕС за започване на преговори за членство, необходимостта от зачитане на европейските ценности, необходимостта от зачитане правата на самоопределяне на гражданите на страната, необходимостта от зачитане на обективната история – това е насаждане на омраза, ксенофобия и радикализация! Тук отново има Обаче!!!, само ако е насочен срещу властта! Ако насаждането на омраза, ксенофобията, радикализацията, подтикването към насилие е насочено срещу българи и България като държава – това е геройство!
Ето и илюстрация с факти на racin.mk https://racin.mk/vesti/koj-gi-pali-tenziite-megu-makedonija-i-bugarija-preku-portali-i-profili/:
„Фокусот на проверките е насочен кон содржини поврзани со односите меѓу Македонија и Бугарија, особено со уставните измени. Според објавените информации, се испитува дали преку овие канали се ширеле материјали со цел да се поттикнат навреди, омраза и радикализација на јавната дебата.“
Това ясно доказва странното разбиране на властите в югозападната ни съседка относно какво е неприемливо в медиите и как понятието „Свобода на словото“ в Северна Македония е равно на свобода на пропагандата на властта, свобода на фабрикуване и подмяна на историята, свобода на фалшивите съдебни процеси срещу инакомислещите и в никакъв случай обективно, безпристрастно, критично отразяване и анализиране на събитията в страната!
Колко е странно, държава, която претендира, че по право й се дължат гаранции за безусловно присъединяване към ЕС, защото уж е европейска, да пропагандира, че омразата срещу българи е геройство и национална политика, а защитаването на изискванията на ЕС одобрени и подписани от всичките 27 страни членки и самата РСМ са омраза, ксенофобия и радикализация?
Да обобщим с няколко думи странният случай на Република Северна Македония по отношение на медиите: който публично иска европейско бъдеще или просто изразява различна гледна точка от тази на Християн Мицкоски и приближените му или дори различна гледна точка от тази на сърбите, унгарците на Орбан или руснаците, чиито пари са основният капитал на голяма част от „свободните“ медии в РСМ, е престъпник и трябва да бъде осъден по член 394-г от Наказателния закон на РСМ.
Ето и самият текст: „Ширење на расистички и ксенофобичен материјал по пат на компјутерски систем
Член 394-г
(1) Тој што преку компјутерски систем во јавноста шири расистички и ксенофобичен пишан материјал, слика или друга репрезентација на идеја или теорија која помага, промовира или поттикнува омраза, дискриминација или насилство, против кое било лице или група, врз основа на пол, раса, боја на кожа, род, припадност на маргинализирана група, етничка припадност, јазик, државјанство, социјално потекло, религија или верско уверување, други видови уверувања, образование, политичка припадност, личен или општествен статус, ментална или телесна попреченост, возраст, семејна или брачна состојба, имотен статус, здравствена состојба, или на која било друга основа предвидена со закон или со ратификуван меѓународен договор, ќе се казни со затвор од една до пет години.
(2) Со казната од ставот (1) на овој член ќе се казни и тој што делото ќе го стори преку други средства за јавно информирање.
(3) Тој што делото од ставовите (1) и (2) на овој член го врши со злоупотреба на положбата или на овластувањето или ако поради тие дела дошло до безредие и насилства спрема луѓе или до имотна штета од големи размери, ќе се казни со затвор од една до десет години.“
Въпреки сериозните съмнения в целта на този член и явното му определяне за „фалшива разпоредба, която, противно на международните стандарти и предложения, започва да генерира защита за всички, освен за тези, които са основните обекти на речта на омразата в интернет“
https://www.slobodenpecat.mk/shto-ne-e-vo-red-so-chlenot-394-g/
не е ли негово основно свойство да се прилага срещу всички нарушители, не само срещу тези, които се самоопределят за българи?
Колко по-странен може да бъде случаят на Република Северна Македония? Дори бегъл прочит навежда на мисълта, че част от речите на Християн Мицкоски за България съвпадат с наказуемите от този член деяния! Какво да кажем за голяма част от реториката насочена срещу България на „журналисти“ от „обективни“ медии в РСМ, като „Канал 5“, „Инфомакс“, Радио „Лидер“!
Дами и господа служители на АНБ и МВР на РСМ, защо няма нито едно разследване за насаждане на омраза срещу български граждани и България?
Ако си мислите, че няма такова нещо и няма такова основание – припомнете си множеството случаи на насилие срещу българи, унищожаването на имущество на български сдружения в РСМ и върха на наглостта – запалването на български дипломатически автомобили пред посолството на Република България в Скопие! Кой подтикна да се извърши това?
Дами и господа служители на АНБ, МВР и прокуратурата на РСМ, самият извършител на палежа на българските дипломатически автомобили е мотивирал деянието си с ... репортаж срещу паркираните български автомобили! Защо не се разследва насаждане на омраза на етническа основа от страна на репортера, „журналиста“, който е подтикнал този човек с татуировка на Путин да запали дипломатическите автомобили?

Дами и господа служители на АНБ, МВР и прокуратурата на РСМ, кои лица си позволяват да отправят в социалните мрежи нецензурни жестове към държавното ръководство на България, страна член на ЕС и партньор на РСМ в НАТО и защо няма разследване срещу тях?
Дами и господа управляващи Република Северна Македония, как тълкувате оценките и призивите на Европейския парламент документирани в доклада за напредъка на РСМ към ЕС през 2025 г относно медиите в т. 20 и т. 25?
Точка 20: „приветства факта, че Северна Македония предоставя подходящи правни гаранции относно свободата на изразяване; отбелязва обаче необходимостта от по-нататъшно подобряване към действително благоприятна среда за свободните и независими медии; призовава медиите да се въздържат от публикуване на реторика, която може да подкопае отношенията между етническите групи и общности; подчертава необходимостта платформите на социалните медии да засилят модерирането на съдържание, особено във връзка с изказвания, проповядващи вражда и омраза на етническа основа; освен това насърчава развитието на местни и регионални частни медии;“
Точка 25: „отбелязва, че през последните години липсата на перспективи за присъединяване към ЕС е дала възможност на авторитарни участници да засилят влиянието си в страната; поради това насърчава прозрачната и основана на факти публична комуникация относно свързаните с ЕС реформи и процеса на присъединяване, за да се поддържа широка обществена подкрепа и да се противодейства на дезинформацията; във връзка с това настоятелно призовава Комисията да комуникира по-ефективно с македонската общественост относно продължаващата липса на политическа воля за постигане на напредък в реформите, които биха решили проблемите, засягащи всички граждани на Северна Македония;“
Дори при невнимателен прочит на събитията в югозападната ни съседка от началото на 2026 г. се оказва, че странният случай на Република Северна Македония става все по-странен! Цитираните точки от доклада на ЕП се отнасят за състоянието на напредъка на РСМ към ЕС през 2025 г. Какъв ли ще е докладът на ЕП за напредъка на РСМ към ЕС през 2026?