Петър Стефанов
Екип Буревестник
Както Ви информирахме в Странния случай на Република Северна Македония - Част 1, в точка 72 от годишния доклад за Северна Македония Европейският парламент официално „потвърди“ „многовековната“ й идентичност. Документът отчита не просто липсата на напредък на Скопие, а подчертава отдалечаването от европейското развитие на страната и отказа от идентичност в полза на „Сръбски свят“, Китай и Русия.
Позволяваме си да публикуваме отново част от точка 72, защото разбирането за идентичност на днешните властимащи в югозападната ни съседка е меко казано странно. В текста се казва: „осъжда всякакви опити за подмяна на исторически паметници и/или артефакти, включително унищожаването на автентично културно наследство; изразява съжаление за унищожаването и фалшифицирането на български надписи“. След този цитат е повече от ясно колко „многовековна“ е пропагандираната от Мицкоски идентичност на РСМ и на какво точно се основава – кражба на чужда история, „пренабиване“ на надписи и представяне за истински пред местната публика. Досущ като практиките от близкото минало за кражби на автомобили в Западна Европа, пренабиване на номера на двигателите им и представянето им за „истински“ на Балканите.
Най-странното в прокламираните разбирания на „инженера“ – премиер Християн Мицкоски и придворните му за „многовековната“ история на Северна Македония е, че се представя като заплаха за идентичността на страната само и единствено България, която видиш ли наложила договарянето на „Европейския консенсус“ за започване на преговорите за присъединяване на РСМ към ЕС (подписан от 27-те страни членки на ЕС и РСМ през 2022 г.).
Защо това е най-странното?
Защото през последните няколко години и още по-видно през последните няколко месеца, инженер Мицкоски напълно омаловажава категоричната позиция на „братята“ му от Република Сърбия, които третират Северна Македония, като „Южна Сърбия“! Нещо повече: Мицкоски целенасочено демонстрира близостта между двата „братски“ народа: сръбския и македонския, а в същото време напълно отрича, че тези му „братя“ гледат на него и на народа, който го качи на власт, като на „българите, на които Тито изпра мозъците, прекъсна връзката с корена и идентичността им и им втълпи, че са многовековни македонци, за да може след това да ги асимилира като прави сърби“. Колко странно е премиерът на уж суверенна, „многовековна“ Северна Македония да позволява, а може би дори да помага да се гаврят с идентичността му с плакати: „Ние сме Вучиќ“, „Куманово за Вучиќ“ и „Скопје за Вучиќ“ развявани от стотици граждани на 23 май 2026 г. в град Куманово? За сведение - по същото време в Белград се провеждаше многохиляден протест срещу Александър Вучич и управлението му! Какво излиза: сърбите не са Вучич, но „многовековните“ македонци в Куманово и Скопие са Вучич!?!

Господин инженер Мицкоски, вие Вучич ли сте?
Господин инженер Мицкоски, отричате се от българския произход на семейството ви, ваше право разбира се, но самоопределяте ли се за сърбин?
Господин инженер Мицкоски, това ли е вашата идентичност да защитавате корупцията, която убива (16 човека на 1 ноември 2024 г. в Нови сад в Сърбия и 63 на 16 март в Кочани, РСМ) за сметка на гражданите на Република Северна Македония и за сметка на гражданите на Сърбия? (Използвайки израза: „за сметка“, имаме предвид с живота на невинни граждани на двете страни!)
Още един пример за странностите в РСМ по отношение на идентичността на премиера-инженер Мицкоски е реакцията му на нашумелия, но много усърдно потулен - засега, случай на шпионаж в полза на трета страна в президентството на страната, който беше оповестен през месец май 2026 г.
1. https://www.slobodenpecat.mk/somnezhi-za-shpionazha-vo-kabinetot-na-pretsedatelkata/
Мицкоски категорично заяви, още преди компетентните институции в страната дори да са започнали същинско разследване: „Няма шпиониране! Е, виждате ли, това са шпионските остатъци на обществото, структури от миналото. Които бяха в кабинетите, като гризачи на някои бивши политици. Президенти, министър-председатели и т.н. Не бих коментирал тези гризачи, защото мисля, че трябва да ги забравим“.
Господин инженер Мицкоски, наистина ли трябва да се забрави, че има чужди шпиони на най-високите етажи в управлението на Северна Македония?
Господин инженер Мицкоски, за структури от кое минало говорите, за миналото на Югославия, или за миналото на Сърбия, или за миналото – настоящето на руското влияние в управляваната от вас страна?
Дали отговорът на този въпрос не е публично представен в точка 76 на доклада на ЕП за напредъка на Република Северна Македония към ЕС през 2025 г.: „припомня необходимостта от отваряне на архивите на югославските тайни служби (UDBA и KOS), съхранявани както в Северна Македония, така и в Сърбия; подчертава необходимостта от отваряне на тези архиви в целия регион за справяне с тоталитарното минало по прозрачен начин с цел укрепване на демокрацията, отчетността и институциите в Западните Балкани;“?
Има една често повтаряна максима, че „история, която се забравя, се повтаря“.
Господин инженер Мицкоски, затова ли искате да забравите старите структури на Югославия, респективно днешна Сърбия/Русия, за да ги възобновите с пълна сила?
Дами и господа политици от ЕС, дами и господа политици от страни членки на НАТО и Вие ли мислите, че трябва да се затварят очите, когато се видят шпиони на трети страни в управленските структури на страни членки на НАТО?
Европейският парламент ясно и точно излага становището си и по този въпрос в точка 75 на доклада за напредъка на Република Северна Македония към ЕС през 2025 г.: „отбелязва със загриженост все по-силните връзки между Северна Македония и правителството на Сърбия, което следва нелиберална програма; предупреждава освен това за нарастващото китайско икономическо и политическо влияние в региона, по-специално чрез инфраструктурни проекти и отпускане на заеми; отбелязва със същата загриженост съобщенията за руски усилия за оказване на влияние в Северна Македония; призовава ЕС да подкрепи Северна Македония в укрепването на устойчивостта срещу външно влияние, което се осъществява чрез религиозни мрежи; изразява загриженост относно популяризираните в региона послания, които поставят под въпрос суверенитета и териториалната цялост на държавите, включително т.нар. „Сръбски свят“;!
