Преди седмици у нас избухна поредният скандал, в който български евродепутат беше на път да предаде българските национали интереси. В средата на юни – лидерът на АЛДЕ и член на ЕП от ДПС Илхан Кючук и докладчик за напредъка на РСМ, тихомълком изпрати имейл до останалите евродепутати, в който съобщава, че е решил да премахне поправка 18 от проекто-доклада, в която влизат всички двустранни въпроси между Скопие и София, както и всички точки за етническото преследване и проблеми на лицата с българско самосъзнание в Северна Македония.

България скочи, ДПС не го подкрепи и Кючук се уплаши, като поиска официално отлагане на гласуването на неговия доклад за Република Северна Македония в Европейския парламент. Като мотив уж българският евродепутат изтъкна чувствителната политическа обстановка и продължаващия процес по измененията на конституцията, сред които е и включването на българите и гарантирането на техните права. Което обаче със сигурност не означава, че не работи тихомълком срещу интересите на България.

Малко предистория на предателството

Всяка година Европейската комисия (ЕК) изготвя и през месец октомври предоставя доклад, който оценява напредъка в процеса на реформите на всяка страна кандидат за членство в ЕС. В отговор на този доклад, обичайно 2 месеца по-късно, Съветът приема заключения, с които може да даде задължителни насоки за следващите стъпки на ЕК и на страната кандидат. Европейският парламент (ЕП), за да не остане по-назад от Съвета, също приема резолюция в отговор на доклада на ЕК, обичайно със закъснение от полвин година (април-май следващата година). Констатациите и препоръките в тази резолюция нямат засължителен характер, но имат важно политическо значение поради 2 причини.

Първо, те помагат за формирането на общественото мнение по даден въпрос – както в ЕС, така и в страната кандидат. Второ, те могат да повлияят върху работата на ЕК по следващия доклад за напредъка на страната – ако например ЕП не намери проблем с правата на българите, много лесно е за ЕК също да си „затвори очите“ и обратното – ако ЕП констатира проблем с тези права, няма как ЕК да го подмине.

Подготовката за резолюцията на ЕП е дълъг процес, в който интерес имат всички парламентарни групи. Комисията за външна политика на ЕП номимнира „докладчик“, който е действащ депутат и се ангажира да изготви проект на тази резолюция. Всеки депутат в ЕП може да предлага поправки в предложения проект на резолюция и не рядко техният брой достига няколкосстотин поправки. Естествено, ако всяка една поправка се подлага на дебати и се гласува в зала, ЕП ще се занимава само с една резолюция в продължение на месеци. Поради това партиите номинират т.нар. „докладчици в сянка“. Заедно с докладчика по резолюцията, те се опитват да групират внесените предложения за поправки по теми и предварително да ги одобрят от името на своите групи – т.нар. „компромиси“. Така дебатирането и гласуването в зала става много по-лесно и по-бързо, защото на практика се обсъждат вече утвърдени текстове.

Именно този процес описаха българските евродепутати Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки в телевизионно предаване по “BGоnAir“

От 4 години докладчик на ЕП за РСМ е „българският“ народен представител Илхан Кючук. През настоящата година той отново подготви резол‘цията на ЕП о доклада на ЕК за 2022 и отново координира работата на „докладчиците в сянка“ по изготвянето, приемането и внясянето на „компромиси“. Той е нещо повече от „пръв сред равни“, защото в голяма степен може да задава дневния ред при обсъждане и хода на предлагане и гласуване на резолюцията и предложените по нея поправки. Неговият проект на резолюция за 2023 получи над 320 предложения за поправки от различни депутати в ЕП. В началото на месец май те вече бяха групирани в съответния брой „компромиси“. Сред тях бяха и 33 поправки, касаещи темата за правата на българите, събрани в „Компромис 18“, който след много усилия успя да получи подкрепата на парламентарните групи в ЕП. След това обаче Илхан Кючук, без логично обяснение, реши да отложи внасянето му. Може би е изчаквал срещата с македонския външен министър Буяр Османи, за да получи указания? Но Османи издаде на коя страна служи Кючук без да му мигне окото – външният министър на Скопие обяви отлагането на гласуването на резолюцията още преди този факт да стане известен на „докладчиците в сянка“. Така Илхан Кючук, който както вече писахме, май се е продал за титлата „Доктор Хонорис кауза“ на Скопския университет, осигури на най-големите ни душмани в последните години повече от месец да лобират за промени в текста на резолюцията. И благодарение на (без)действията на Илхан Кючук и в нарушение на всички правила за лобиране президентът Пендаровски, премиерът Ковачевски, вицепремиерът Маричич, външният министър Османи и много други македонски политици проведоха срещи и успяха да разколебаят част от парламентарните групи, подкрепили „Компромис 18“. И евродепутатът от ДПС си мислеше, че си е свършил поетия ангажимент към Скопие. Но не би … този път българските политици, медии и обикновени граждани скочиха в защита на българите, „разпиляха“ действията на Илхан Кючук и той даде заден. Според наши източници Кючук не е съгласувал действията си с ръководството на ДПС, което може да го изкара от листите на Движението за права и свободи за следващите европейски избори.

 

"Доктор" Кючук в компанията на премиера на РСМ Ковачевски, на председателя на парламента Талат Джафери и на вицепремиера Артан Груби

След силния обществен отпор в България „българският евродепутат“ Илхан Кючюк поиска официално отлагане на гласуването на неговия доклад за Република Северна Македония (РСМ)  в Европейския парламент. И така на практика вдигна ръце от темата за правата и свободите на българите в Република Северна Македония. Въпросът е дали сега той няма да изчака страстите да се успокоят, а наесен отново да се опита тихомълком да прокара интересите на РСМ.

„Няма да забравим, няма да простим!“