Проектобюджетът, който предизвика критики от широк кръг съсловия – от работодателски организации, през опозицията, до редица професионални браншове – остава сред водещите теми в общественото пространство. На фона на заявките за нов протест тази вечер и засилващото се напрежение в социалните мрежи, синдикати, правителство и работодатели продължават опитите си да намерят работещо решение. През седмицата се очаква ключова тристранна среща, след като предходната така и не се състоя заради отказа на работодателите да приемат предложения вариант на държавния бюджет.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров и изпълнителният директор на КРИБ д-р Боян Николаев коментираха, че диалогът вече е възстановен, а финансовото министерство остойностява предложенията, внесени от бизнеса и синдикатите.
„Трябва да намерим формулата за работещ бюджет. Можем да стигнем до решение – и без да се вдига данък дивидент, и без СУПТО, и с по-нисък ръст на осигурителните вноски“, заяви Пламен Димитров.
По думите му е възможно бюджетът да бъде „вързан“ с комбинация от различни мерки, стига те да бъдат съгласувани своевременно. Работодателските организации посочиха, че не приемат увеличение на осигурителната тежест – включително с 1 процентен пункт.
„България не е с ниски данъци. Работещите вече достигат своя лимит. Затова вдигането на осигуровките е червена линия“, заяви Николаев.
КНСБ признава, че в средносрочен план осигурителната система се нуждае от стабилизиране, но подчерта, че решението трябва да бъде подготвено плавно и предвидимо, а не да се налага внезапно. В същото време синдикатите настояват за 10% ръст на фонда „Работна заплата“ в държавния сектор, както и за изравняване на доходите в администрацията, където според тях има сериозни диспропорции. Според КНСБ и КРИБ в бюджета могат да бъдат намерени резерви, без да се увеличава данъчната тежест. Сред посочените варианти са частично неизпълнение на капиталовите разходи, което ежегодно е между 35% и 40%, както и актуализиране на минималните осигурителни прагове, които от години са замразени.
Те отбелязаха и ограничаването на бонусите, изплащани заради незаети щатове в администрацията и по-стриктен контрол върху капиталовите програми на общините. Димитров допълни, че държавата „изземва“ 100% от печалбите на някои държавни предприятия, което блокира инвестициите им и ги поставя в зависимост от политически решения.