През 2024 г. броят на пенсионерите с инвалидност е 528 хиляди души, а близо 80% от тях са в трудоспособна възраст. Статистиката на НОИ за пенсиите за инвалидност (те се предоставят на хората с над 50% намалена работоспособност) показва че, до 2022 г. се наблюдава умерено намаление на получателите, като през 2022 г. броят достига 493 хиляди души. След това обаче тенденцията се обръща: през 2023 г. броят нараства до 505 хиляди, а през 2024 г. – до 528 хиляди души. Така в рамките на пет години нетната промяна е увеличение с 20 хиляди души (около 4%), но то е концентрирано основно в последните две години. 

Този скок вероятно е свързан с промените на системата на ТЕЛК, започнали през  2022 г., насочени към модернизиране на експертните оценки, ускоряване на процедурите, облекчаване на достъпа до права чрез служебно обменяне на данни. Това пишат в седмичния си анализ икономистите от ИПИ, цитирани от ФОКУС. Данните също показват, че получаващите пенсия за инвалидност в трудоспособна възраст са все по-голяма част от пенсионерите. Ръстът за 5 години е 7 пр. п. – от 71% през 2019 г. до 78% през 2024 година. Това показва, че инвалидността се утвърждава като основен канал за получаване на средства от бюджета в активна възраст.

Същевременно делът на хората с пенсии за инвалидност от общия брой пенсионери нараства значително. През 2019 г. той е 24%, а през 2024 г. достига 26%. Това означава, че инвалидните пенсии постепенно заемат по-голяма част от нея. Тази тенденция отново е свързана със законодателните промени, но и е сигнал за нарастваща зависимост от инвалидни пенсии като механизъм за доход, включително в работоспособна възраст. Разходите за инвалидни пенсии в НОИ (отделно от това хората с намалена работоспособност получават плащания и от АСП, и от АЗ) също нарастват значително – и заради броя получатели, и заради размера на плащанията. За петгодишен период ръстът в разходите за пенсии за инвалидност е над 2,5 пъти – от 855 млн. евро през 2019 г. до 2260 млн. евро през 2024 година. Делът им в общите разходи за пенсии също се увеличава – от под 17% до над 20% за петте години.

Промените на процедурите по ТЕЛК оптимизират процесите в системата, но контролът също е от ключово значение, защото данните от последните години показват сериозни структурни рискове в действащия механизъм:

Фискален риск: При разход за инвалидни пенсии от 2,3 млрд. евро годишно (2024), дори малки промени в броя на новоотпуснатите случаи или в средния размер водят до значими бюджетни ефекти.

Риск от инерционен растеж: Пенсиите са дългосрочен ангажимент. Увеличение на новоотпуснатите случаи през 2024 г. означава, че системата ще прави повече плащания за следващите 20-30 г. и повече години, колкото е средната продължителност на получаване на една пенсия.

Риск за пазара на труда: Ако делът на инвалидните пенсии за лица в работоспособна възраст е значим и расте, системата може да създава стимул за по-ниска трудова активност, особено когато пенсията и свързаните права са относително високи спрямо възможния доход от заетост за нискоквалифицирани работници.