Има една народна поговорка:

„Когато нямаш кон, и магарето ти се струва жребец.“

В българския интернет това важи с пълна сила. Особено когато сайт без искра се опитва да пали общественото мнение с мокри клечки. Някога се е казвал ИскраБГ. Днес мнозина го четат като ИЗсраБГ. Не от злоба. По съдържание. В последната си публикация псевдорепортер с афинитет към морала и алергия към проверката на факти се опитва да обясни на публиката, че черното е бяло, възрастен човек не е жертва, а всички останали са лоши, платени и зли. Класика в жанра.

„Дръж крадеца“, вика най-силно този, който тича първи.

По разкази пред Днес България, дадени по свое желание, възрастният мъж Иван Панайотов – с тежко здравословно състояние описва години на зависимости, подписвания, разкарване по офиси и живот на ръба. Иван Панайотов разказва, как приятелят на подвизаващият се, като идеолог и ментор на „ИзсраБг“-БИВШ ЗАТВОРНИК И ИЗРТИТАН ОТ ИАРА ЗА КУПИЩА НАРУШЕНИЯ СТЕФАН ПЕТРОВ -ШИШЕТО, го е излъгал подвеждайки го да си продаде апартамента за 200 000 лева. Въпросният мошенник Боян Самоходов, който се възползва от психически неуравновесеното състояние на 74 годишен потърпевш, прибира парите, купува си лека кола Ауди и останалите инвестира в наето от него заведение. В същото време жена му Катя Самоходова, под давлението на своя съпруг, кара Иван да се подписва върху документи за изпращане на дрехи по Еконт и получаване на наложени платежи, чрез същата фирма. На Иван давали 20 лева от време на време. В един период от време Боян Самоходов му писва да се занимава с Иван на когото дал устно обещание да гледа до края на живота и го изоставя на волята на съдбата. Иван Панайотов сам разказва, как си е наел квартиа за 300 лева, която плащал от пенсията си на трудоустроен, как нямал какво да яде и се записва на социална кухня за да отцелее.

По същото време други хора, пак по същият разказ на Иван, инвестират в заведение на къмпинг „Златна рибка“, пътуват и сменят адреси. Точно това в действителност се случва със семейство Самоходови по същото време.

Съвпадение?

Може. Но както казва народът: „Една птичка пролет не прави, ама ятото вече е сигнал.“

Да, Иван Панайотов разказва своята версия пред репортер на Днес България, но още по-интересно става, когато същата версия е потвърдена дума по дума от сестрата на Иван, която не поддържа контакт с него от момента в който БОЯН ГО КАРА ДА СИ ПРОДАДЕ АПАРТАМЕНТА Възрастната дама прави изключително интересен разказ, а за капак го потвърждава и купувачката на жилището с думите „Да, платих 200 000 лева за апартамента“. 

Тук Боян Самоходов попада под нов удар на закона, защото реално и сестрата и купувачката заявяват категорично, че жилището е продадено за 200 000 лева, но в акта за покупко продажба е вписана сделка за 75 000 лева. Отново мошеннически номера и измамнически практики. Но за Стефан Петров, който видимо е от тестото на Боян Самоходов -това е напълно нормално и в реда на нещата.

Малко след като Днес България оповести публично поредната измама на Боян Самоходов, той прибра възрастният мъж на къмпинг „Златна рибка“ за да замаже случая манипулирайки го, за да избегне сигурно обвинение и съд. тъй като Окръжна Прокуратура разпореди мащабна и детайлна проверка.Нормално е Самоходови да са притеснени, тъй като въвеждането в измама и заблуждение на човек с увредено здравословно състояние се наказва с доста години търкане на наровете в пандиза. Да не говори за въвеждане в заблуждение на служебно лице, като нотариус и най-вече държавата за стойността на сделка върху която се плащат данъци. Нещата разбира се са лесно проверими и ще бъдат доказани. Иван Панайотов сам потвърждава в интервюто с репортерката на ИзсраБг за това, че се е разписвал върху документи и е вземал пари от Еконт. Само че не чухме въпроси към него, защо го е правел, кой го е карал и с каква цел? И, ако Боян Самоходов и Катя Самоходова са почтенни бизнесмени, защо въртят такива схеми, а не си изпращат фалшивите дрехи сами, както и сами да си вземат наложените платежи. Просто, нали?

Кой търговец ще се крие извън офисите на куриерска фирма и ще изпраща възрастен мъж да им подава поръчките, и получава платежите. Не ти трябва да си Еркюл Поара за да се сетиш за какво иде реч.

И тук идва журналистическият бисер. Вместо да се питат очевидните въпроси, защо, как, защо точно този човек, защо тези подписи, защо тези фирми, защо тези пари, авторът решава да ни обясни, че всичко е наред. Че. ако някой е гладувал, то сигурно е по избор. Ако е подписвал, то е било от радост. Ако е говорил за това пред различен от Боян Самоходов човек, значи му е било платено.

Логиката е желязна. Толкова желязна, че потъва.

В импровизирано интервю, което повече прилича на ученическа пиеса, въпросите звучат така, сякаш са писани с химикалка на салфетка в тоалетната. Отговорите пък са от онези, дето не отричат нищо, но и не изчистват нищо.

„Взех пари, ама не говорих.“ Също като: „Валеше, ама не беше дъжд.“ А най-интересното винаги остава извън кадър. Няма сестра. Няма купувач. Няма странична проверка.

Защото, както гласи друга поговорка: „Целта ми, оправдава средствата“

А средствата са нагодени да са удобни за целата на Шишето – „избърсване насрания задник на неговото аверче“.

В целия този разказ има и морална поука. Не за читателя, а за автора. Когато човек с тежко криминално минало тръгне да обяснява. кое е нормално, често се оказва, че просто ни показва собствената си норма. А тя, меко казано, не е учебникарска. Да караш уязвим човек да подписва документи вместо теб. Да си продава жилището в твоя изгода. Да го лъжеш, че ще го гледаш пожизнено. Да откриваш фирми на нагово име. Да взима пратки вместо теб. Да стои отпред, докато други стоят отзад. И накрая да го манипулираш да лъже, за да ти прикрива престъпленията. Ако това е „бизнес“, то е от онези, дето не се водят в счетоводството, а в криминалните хроники. 

Накрая всички са обидени. Истината била лъжа. Фактите били атака. Разследванията били поръчка. Само че истината има лош навик. Излиза. Бавно, грозно и без да пита, дали някой я харесва.  

„Колкото повече мачкаш лайното, толкова повече мирише.“

Старо, грубо, но вярно.

А когато един сайт защитава един криминоген, като гази друг, проблемът вече не е в жертвата, нито в обвиняемия. Проблемът е в журналиста. Защото журналист без морал е лаик, аутсайдер и съучастник в прикриване на престъпления. В този случай, поредната нелепа публикация на ИзсраБг е просто калиграфия на оправдания за един разследван криминален антураж.

И както би казал народът:

„Истината не се нуждае от защита. Лъжата винаги.“

 

dnesbulgaria.com