Петър Стефанов

Стара българска поговорка твърди, че ако веднъж си бил доносник – оставаш такъв за цял живот.

Пак ще ви занимаваме с Ангел Джалев – все още член на Комисията за защита на потребителите. И ако миналия път избрахме да опишем неговите падения с главата „Изповедта на едно плъхче“ от Балзаковото произведение “Величие и падение на куртизанките“, сега за литературен сюжет ще изберем друг французин - Алфред дьо Мюсе. В неговото произведение "Изповедта на едно дете на века" се говори за разочарованието на младите хора, когато след Наполеон Франция е останала без ценности. Младите хора, описани в романа, са обречени на леност, скука и самота. Деморализирано общество, като Джалев. Дано го разбере, макар че като знаем оценките му от държавните изпити – 3,4,3, с които е украсена дипломата му от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ – едва ли ...

Защо говорим за доносничество?

Заради поредния донос от страна на Джалев и Арабаджиев до Министерството на икономиката. Пореден, на който хората от Министерството и Инспектората вече не обръщат внимание. Защото двамата са се превърнали в Балзак и Дьо Мюсе на КЗП – не минава седмица без да напишат поредния пасквил.

Нашите източници от Министерството на икономиката ни информираха за доносите на кака Естер, както вече е известен проваленият юрист сред колегите си. Обърнал се тотално срещу хората, проправили пътя му в Комисията, служещ на новите си господари, Той изцяло изпълва със съдържание народната мъдрсот „Пази, Боже, сляпо да прогледа“.

 

Вече погнусени от постъпката и поредния донос от Икономиката отказват да правят проверка, от АДФИ също отказват с мотив - няма съдържание в документа.

Като си неграмотен е хубаво да свикваш. Защото иначе се налага хората да ти го показват.