Подкрепата за отделните политически сили показва сравнително устойчива картина в последния месец показват данните от проучване на агенция “Сова харис” направено специално за в. “Труд”. Лидира политическият проект на бившия президент Румен Радев. Регистрира се покачване на резултата на “Прогресивна България”, което показва, че кампанията им дава положителен резултат с тенденция за развитие. Подкрепата за ГЕРБ-СДС е стабилна, което предполага сериозна битка на финала на кампанията.

В резултат от предстоящия вот се очертава нов двуполюсен модел в политическото ни пространство. За посоката, в която ще се развиват събитията след изборите, обаче от решаващо значение ще бъдат резултатите на партиите, които ще влязат в Народното събрание. Важно ще бъде да има възможност да се състави не само правителство, но и квалифицирано мнозинство, което да реформира Конституцията и да избере нови ръководства на регулаторните органи.

Според получените резултати трета политическа сила се очертава коалицията ПП-ДБ, която може да има решаващо значение при създаването на реформаторски блок. ДПС се очертава като четвърта политическа сила с шансове в коалиция да може да контролира квалифицираното мнозинство и да има влияние върху промените в съдебната система.

Шансовете за това обаче намаляват, ако в парламента влезе и шеста политическа сила - тогава относителната тежест на партията на Делян Пеевски ще намалее. В този план се вижда и значението на присъствието в НС на коалицията “БСП-Обединена левица”. “Възраждане”, чието място в новия парламент изглежда сигурно, се очертава като коректор, който като опозиция може да влияе върху редица важни решения.

Резултатите от изследването сочат, че темата за високите цени и инфлацията се е превърнала в ключова за предизборната кампания. За повече от половината избиратели това е най-важният въпрос. Това е така, след като 69,8% от пълнолетните българи се опасяват, че вследствие на кризата материалното им положение може да се влоши до степен, че ще са затруднени да се издържат. Едва около една четвърт смятат, че няма да се стигне дотам. Това означава, че болшинството от хората се чувстват на ръба, поради което търсят сигурност и промяна на статуквото.

Преобладаващата част от избирателите разбират, че проблемите с инфлацията и цените зависят главно от външнополитически обстоятелства. По тази причина оценката на политическите сили за военните конфликти и за позиционирането на България в тях се оказва основополагащ фактор при оформянето на подкрепата за отделните партии.

Данните показват ясно изразено обществено неодобрение към подписването на споразумението с Украйна от служебното правителство на Андрей Гюров. Делът на отрицателните оценки е доминиращ, докато високият процент на колебаещите се подсказва недостатъчна информираност или сложност на темата. Това е индикатор за дефицит на легитимност при външнополитически решения, взети от служебна власт. Обществото предпочита умерена и балансирана външнополитическа линия по отношение на войните в Украйна и Иран - мнозинството подкрепя дипломатически подход, отчитащ интересите на всички страни. Подкрепата за пълно съгласуване с линията на Европейската комисия остава ограничена, което говори за търсене на по-автономна национална позиция. Значителният дял на неопределилите се показва несигурност по отношение на сложната международна обстановка.

Преобладава скептицизъм относно възможността изборите да произведат стабилно управление. Делът на негативните оценки надвишава положителните, а значителният брой колебаещи се показва ниско доверие в политическата система като цяло. Това е типичен индикатор за хронична политическа нестабилност. Обществените нагласи са по-скоро критични към способността на служебното правителство да гарантира честни избори. Негативните оценки изпреварват положителните, но без категорично мнозинство, което говори за поляризация и несигурност. Делът на неопределените остава висок, което предполага чувствителност на темата към текущи събития.

Оценката за дейността на Илияна Йотова в качеството є на президент на страната е положителна, но не еднозначна. Делът на позитивните оценки надвишава негативните, което показва стабилен обществен образ. Дори гласоподавателите, които изповядват различни от нейните възгледи, приемат, че ролята є на арбитър и балансьор в политическото пространство е полезна и предизвиква респект.

Очакванията за изборен резултат са силно концентрирани около “Прогресивна България” като водеща политическа сила, докато останалите партии изостават значително. В същото време близо една трета от хората не могат да преценят, което сигнализира за потенциална динамика и нестабилност в електоралните нагласи. Това разминаване предполага възможност за изненади в кампанията и респективно в резултатите от изборите.

Данните от новото социологическо проучване на „Сова Харис” показват, че с наближаването на изборния ден има повишаване на желанието за гласуване. Това се дължи на оформянето на позиция сред част от колебаещите се. Този ефект обаче засега не променя радикално картината. Може да очакваме броят на гласувалите да достигне 3 милиона души.