Заради политическите турбуленции и необходимостта да се спазват конституционните процедури, стартът на предизборната кампания се падна на знаковия 3 март. Това неумишлено съвпадение има потенциал да задълбочи политическото разделение в обществото. Между критичните към Путин и днешна имперска Русия представители на либерално-демократичния лагер и русофилите, закърмени с мита за „Дядо Иван“, и харесващи все още Дядя Вова. Отношението към руската агресия срещу Украйна е само един от задълбочаващите се разломи в българско общество. Някъде в него се намира и ирелевантният за днешните ни проблеми спор да бъде ли премахнат, или не, Паметникът на съветската армия в София.

Отношението към завоевателната война на режима на Путин оформи на ценностна основа два лагера, „участниците“ в които в една нормална страна биха били естествени съюзници на изборите. Още повече, че миналият парламент с голямо мнозинство (ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“, ДПС, „Демократична България“, „Български възход“) задължи служебното правителство да предостави военна помощ на Украйна. В същото време „Възраждане“ и БСП, чиято позиция съвпада с тази на президента Румен Радев, бяха против.

Около запазването и продължаването на военната помощ най-вероятно ще се случат и някои от по-големите сблъсъци в кампанията. На този фон продължават политическият инженеринг и пропагандата за сформиране на т.нар. евроатлантическа коалиция. Убеждаването вече върви на фона на народняшки призиви да не се поляризираме, а „да се опитаме да се скупчим“, както призовава социологът Андрей Райчев. „Евроатлантическа коалиция“ устройва най-много ГЕРБ, защото ще я изведе от изолация и ще даде политическа индулгенция на лидера й. Но такава коалиция надали ще има, докато Борисов е лидер на ГЕРБ. Не би трябвало да се случва и докато не бъде сменена най-вярната му кохорта в партията.

Водещ и в тази кампания ще бъде един друг разлом – между привържениците реформата на прокуратурата и борбата с корупцията и онези, които искат да неглижират тяхното значение за рестарта на българската демокрация след над 10-годишното управление на ГЕРБ. Тази разделителна линия остава достатъчно ярко очертана и емоционално въздействаща на различните електорати. От едната страна на пропастта са привържениците и политиците от „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ), от другата – противниците им от ГЕРБ и ДПС. Върхушката на БСП на думи се заиграва с първия лагер, но на практика си взаимодейства с втория, както и по ред други стратегически въпроси. Уж антисистемна партия, „Възраждане“ също играе във втория отбор.

Американският санкционен списък с обвинени в корупция високопоставени политици „Магнитски 2“ осветли допълнително този разлом. Дори се заговори за „коалиция „Магнитски“, тъй като в първия или втория списък присъстват крупни фигури от ДПС (Делян Пеевски), ГЕРБ (Владислав Горанов; хазартният бос Васил Божков, близък преди до бившата партия-държава) и БСП (Румен Овчаров).

Поредният предупредителен сигнал от Вашингтон обаче обезсмисля не само опитите за коалиция ГЕРБ – БСП – ДПС, каквато се промотираше в миналия парламент, но и за бабуване над експертно правителство с мандата на ГЕРБ.

Нещо повече. Образът на Борисов се оглежда и в двата американски списъка и, както вървят нещата, като нищо може да бъде централната фигура в следващо негово издание. „Магнитски“, дори никога да не се появи трети списък, е скритият силен играч в кампанията. Той ще наклони съществено везните в полза на новосформираната коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България Обединени“ в ущърб на ГЕРБ-СДС. Въпреки че на старта на кампанията социологическите проучвания регистрират паритет между двете формации. Намагнитизирането на българската политика вещае мобилизация на по-широк периферен електорат на ПП-ДБ и демобилизиране на част от твърдите избиратели на ГЕРБ-СДС, които могат да си останат у дома на 2 април.

Извън интригата около политическото бъдеще на Борисов, активна и атрактивна кампания на петите поред парламентарни избори в рамките само на две години не може да се очаква. Предизборното състезание вече се е в необходим, но досаден ритуал. Той е изпълняван от уморени политици пред отегчени избиратели.
Въпреки това кампанията не трябва да бъде отписвана като период за електорална мобилизация. На фона на очертаващата се отново ниска избирателна активност – 39% според последното проучване на „Алфа рисърч“ (колкото и на вота на 2 октомври), дори по 1% прираст за всяка партия може да се окаже от решаващо значение за крайната класация.

Разбира се, мнозинството от избирателите ще очакват да чуят на първо място от политиците как ще се справят с проблемите, които им бъркат все по-дълбоко в джоба. Това са високите цени и инфлацията. Очертават се остри спорове около новия бюджет за 2023 г.Служебното правителство се видя принудено да започне да го подготвя, след като абдикира от отговорност м.г. и сега държавата функционира с ограничаващите я параметри на миналогодишния бюджет. Понижаването на инфлацията и високите цени, недопускане на ръст на бюджетния дефицит и създаване на добър инвестиционен климат са теми с пряко или косвено отношение към подготовката на България за вече отложения прием в еврозоната. Заедно с членството в Шенген двете теми са стратегически за България.

Битката за бюджета няма шанс да стане централна за кампанията. Въпреки че около нея ще има интрига.

На този фон уж социалистическата партия води приоритетно културна борба срещу „джендър идеологията“ в училищата, като подготвя цял референдум. Инициативата й очертава един по-широк, но и по-аморфен разлом в обществото – между либералното и консервативното, който от една страна обхваща в себе си, но от друга се пресича по специфичен начин с вече описаните два.

Същевременно е видно, че не само неадекватното присъствие на българските партии в идеологическата координатна система е причина за слабата чуваемост на най-важните за електората теми – социално-икономическите. Присъствието им на челно място в дневния ред на партийните сблъсъци обикновено е резултат от класически идеологически битки по оста ляво – дясно. Само че БСП отдавна не е класическа лява формация, а пространството вдясно от центъра е пренаситено с партии. Основната причина трябва да бъде търсена в онова изглеждащо на пръв поглед пренебрежително към идеологиите „няма ляво – няма дясно“. Разбира се, въпросният разлом също продължава да съществува в България, но противопоставянето по тази ос загуби значение поради по-приоритетната битка срещу завладяната държава.

Тя започна обнадеждаващо с антикорупционните протести през 2020 г. и действията на реформаторското правителство от 2022 г., но след това се препъна по обичайната за нашите земи стъпка „една напред, две назад“. Борисов и ГЕРБ вече две години не са на власт, но властта на главният прокурор продължава да бъде безконтролна. На всичкото отгоре последните две служебни правителства на президента Радев (от общо четири през последните две години) забъркаха не една и две каши и засилиха спекулациите за курс към президентска република, отричан впрочем категорично от държавния глава.

В крайна сметка незавършения цикъл на промяната ще предопредели и спецификата на посланията и тона на кампанията – повече „против“ и по-малко „за“.

dnevnik.bg