Православният свят посрещна Празника на празниците - Възкресение Христово. В храмовете из цялата страната беше извършено тържественото пасхално богослужение.

В София в патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" то беше оглавено от Врачанския митрополит Григорий, който е наместник - председател на Светия Синод, след кончината на българския патриарх Неофит.

"Христос воскресе! Тържествено звучи благата вест за Възкресението Христово, с която въздаваме хвала на възкръсналия от мъртвите Христос господ, който потъпка смъртта със смърт и ни направи съпричастни на бъдещия вечен живот. Празнувайки това тържество на тържествата с особена духовно чувство, си спомняме за изкупителния подвиг на Спасителя на света - неговото кръстно страдание и светлото възкресение. Великден е самата сърцевина и същност на християнството. Това е победата, дарувана ни от бога", заяви Врачанският митрополит Григорий пред вярващите, които в нощта на Великден отнесоха в домовете си от Благодатния огън.

Празникът поставя край и на 40-дневния пост, с който миряните пречистват както телата, така и душите си. Именно отърсването от лоши и греховни помисли е в основата на празника - да може Христовата саможертва да бъде посрещната с чисто сърце.

 

Това е най-светлият християнски празник и бележи началото на т.нар. Светла седмица, която започва веднага след Страстната седмица. Денят се нарича още Светла неделя.

 

Символи на този ден са боядисаните яйца и козунака. Черупките на изядените вече великденски яйца в някои райони на страната хората слагат по портата, за да пазят къщата от зли сили.

 

Боядисването на великденски яйца може да е нещо повече от създаването на красива великденска украса и забавление с децата. Всъщност боядисването на великденски яйца може да има и по-дълбока религиозна връзка. Една от традициите, свързани с великденските яйца, е свързана с Мария Магдалена - първият човек, видял Исус след Възкресението. Както разказва историята, тя държала обикновено яйце в присъствието на император и обявила Възкресението на Исус Христос. Императорът казал, че възкръсването на Исус е толкова вероятно, колкото и това яйце да стане червено - и яйцето станало яркочервено, докато той все още говорел.

 

Краят на великденския пост означава и богата трапеза за празника. Традиционно се поднася печено агнешко или козе месо, зелени салати, ориз, а заедно с това и козунак и сладки. Пие се вино. Христос е представян в библията като Божи агнец и агнето символизира неговата смърт.

 

Според българските обичаи в неделния ден на Великден младоженците гостуват на своите кумове, като задължително на домакините се носи дар - великденски хляб (козунак) и боядисани яйца.

 

Друг стар български обичай на Великден е т.нар. „люленки“ – следобед всички моми отиват на място, където има високо дърво и се люлеят за здраве. Там отиват и момците и всеки гледа да се люлее, за да предпази семейството от змейове и болести.

 

Великден се празнува цяла седмица, затова тя се нарича Светла седмица.