Видовден винаги идва. Но кога ще дойде Страшния съд, пита Борислав Геронтиев
Бориславу Геронтиеву Публицист, фолклорист и напет априлски поет. Ръководеше “Пулс и на БНТ забавата. Писател талант с инициалите на държавата!
Тази несръчна закачка към Борислав Геронтиев сътворих преди няколко години. Сега я гледам и си мисля, че за да бъде обхваната цялата му кариера и изброени всичките длъжности, е нужна поема, дълга поне колкото “Грамада” на Иван Вазов.
Борето Геронтиев е роден на 12 август 1943 г. в с. Градище, Шуменско. Освен че е известно като родно място на поета, селото е влязло в историята и с факта, че има турско и българско училище, както и джамия, но няма черква.
Първата му работа е стругар в завода за автомобили “Мадара” в Шумен.
Но стругът малък е за неговата амбиция и само след година вече е напорист журналист във в. “Шуменска заря”. После завършва българска филология и потъва в морето на литературата. Започва с поезия, продължава и с белетристика.
През 1969 г. става редактор в националното радио. От 1970 г. до 1978 г. е във в. “Студентска трибуна” – завеждащ отдел, зам. главен. За главен редактор го издига самият Енчо Москов, първи секретар на ЦК на ДКМС. Той почина наскоро.
Тогава имаше частушка, в която се пееше, че “който падне пиян от стола, ще го изключат от Комсомола”. Разбира се, здравото пиене не е забранено за първия секретар и неговото “най-близко обкръжение”. Геронтиев натрупва много опит, който ще му послужи при бъдещото общуване с Георги Джагаров.
Една вечер по нареждане на комсомолския шеф Геронтиев трябвало да се яви спешно в една партийна резиденция край Нови пазар. Когато влиза, добива визуална представа за думата “оргия”. На дансинга Енчо Москов се вихри сред красиви самодиви на крехка комсомолска възраст. Щом го вижда, Москов вдига ръце и в настъпилата тишина обявява: “Другарки и другари, посрещнете новия главен редактор на вестник “Студентска трибуна”.
После в продължение на 12 години е зам. главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство “Пулс”. Там го назначава Станка Шопова, първи секретар на ЦК на ДКМС по това време.
Преживява скандала с прословутия акростих “Долу Тодор Живков”
Така и не се разбра кой му е авторът. Никой не поиска да се изживее като герой – нито преди 1989 г., нито след нея.
Геронтиев е бил и секретар на Съюза на българските писатели. Любовта към народните песни го сближава с поета Георги Джагаров – бивш председател на СБП, а после зам.-председател на Държавния съвет. Бохема, който умее да пие и да носи на пиене. А Геронтиев умеел и да пее хубаво.
Известен е случаят, когато Джагаров затваря ресторанта на СБП три дни, през които се пие и пее. Да седне на постоянната му маса, било мечта на хората от писателската гилдия.
Освен Геронтиев постоянни участници Джагаровата компания са Божидар Кунчев, Тончо Жечев, Васил Сотиров, Янко Станоев, Христо Калчев, художниците Вежди Рашидов и Георги Трифонов и др.
През 1990 г. става директор на програма “Христо Ботев” в БНР, а година по-късно оглавява магазинното списание “Модева”.
Главен “виновник” да постъпи през 1995 г. на работа в БНТ е Владо Даверов. Геронтиев заема различни постове, включително и два пъти временно изпълняващ длъжността генерален директор. Как се издържат 13 години (до 2008 г.) на това силно ветровито място, си знае само той.
През 1996 г. Иван Гранитски оглавява БНТ и подписва заповед за уволнение на Даверов. Геронтиев отива при Гранитски като при стар приятел и му казва, че Владо има 4 деца, добър писател е, по негови сценарии са снимани едни от най-хубавите ни филми, талантлив човек е и затова да не го гони от телевизията.
Геронтиев знае, че натискът за уволнението на Владо е от хора от Съюза на писателите. Иван също знае, но къса заповедта. След няколко години в кабинета на 10-ия етаж се настанява Лили Попова, много близка до Елена и Иван Костови. Даверов среща Геронтиев в кафенето и му казва: “Както ти ме бранеше от комунистите, така аз сега ще те браня от демократите. Само че не бързай да се радваш – демократите са по-страшни от комунистите…”.
След като напуска БНТ Геронтиев написва книгата “Кабинет на десетият етаж”. Там е кабинетът на генералния директор с бюрото и телефоните, по които се свеждат нарежданията и заповедите от партийните централи.
Геронтиев казва: “Този кабинет се е превърнал в метафора. И дори в известна степен е митологизиран – мястото, откъдето се управлява БНТ и се дърпат някакви конци. Винаги има загадки как се влиза в този кабинет, какво става в него, как се излиза оттам… След като написах “Кабинет на десетия етаж”, мога да кажа, че БНТ за мене е написана, прочетена и затворена страница.
Сега Борето живее в къщата си в Банкя – с Бойко Борисов са на два различни баира. Няма как като един заклет телевизионер Борето да не хвърля по едно око на телевизиите. Разказва следния виц: “По Татово време един отишъл на доктор и се оплакал: “Докторе, не знам какво ми става – едно чувам, друго виждам!”. Не знам какво ми става и на мен, като гледам българските телевизии – гледам напудрени лица, виждам осрани задници.
Признава, че е правил компромиси, защото винаги е смятал, че човешкият живот се състои от низ от компромиси.Но всеки компромис си има цена. И когато човек тръгва да го прави, добре е да прецени струва ли си. Точно заради това той си тръгва от БНТ. Бил изправен пред много голямо изпитание на съвестта и си казал, че вече няма за кога да го прави.
През август 2011 г. е избран за изпълнителен директор на Национален фонд “Култура”. Това е последната му работна спирка.
Сега от висотата на “кота 80” Борислав Геронтиев може да каже, че е автор на 20 книги и е носител на 8 литературни награди за поезия, публицистика, есеистика и проза. Но той не обича да говори за себе си.
Преди години бях много впечатлен от книгата му “Видовден”. Попитах го ще дойде ли този ден и за българските политици. Той каза: “Спомнете си колко души минаха през властта и се превърнаха в приказно богати, с вили и къщи по Черноморието и в екзотични чуждестранни курорти…”.
И след кратко мълчание добави:
– Видовден винаги идва! Но кога ще дойде Страшният съд?
Отговор все още няма…
24chasa.bg
Още от Kултура
Реклама
