Какво показват сметките преди гласуването на вота на недоверие: Трите останали партии в коалицията — „Продължаваме промяната“, „Демократична България“ и БСП имат 109 гласа, с шестимата напуснали „Има такъв народ“, събират 115 депутати. Останалите партии — ИТН, ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“, разполагат със 125 народни представители (ако Делян Пеевски този път благоволи да се яви в зала). Конфигурацията е почти същата, при която беше свален председателят на парламента Никола Минчев. Кабинетът „Петков“ до последно ще разчита на още шест депутати, които да го подкрепят. Има и още един вариант, ако петима, гласуват с „въздържал се“, каквито слухове се чуват за депутати от ИТН, 

вотът на недоверие ще е неуспешен.

Така правителството ще оцелее и ще удължи времевия хоризонт на управлението си. Но законодателната работа ще се затрудни неимоверно. Най-вероятно ще се разчита на плаващи мнозинства и уговорки за подкрепа на парче, а предсрочните избори винаги ще са зад следващия завой.

Все пак по-вероятно е да видим повторение на гласуването от миналия четвъртък и с гласовете на ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“ кабинетът да падне. И да тръгнем към 

предсрочни избори, или експертен кабинет

От седемте партии и коалиции в парламента малко са тези, които биха спечелили от предсрочен вот. Големият печеливш, според социолозите, би била ГЕРБ. Почти всички проучвания сочат партията на Борисов за победител на следващи избори. Но какво от това? Първо, те спечелиха вота и през април 2021 г., но нямаше с кого да управляват. Надали са се увеличили мераклиите за коалиция с тях през последната година. Второ, социологическите агенции вещаеха победа за ГЕРБ и на последните избори, но останаха изненадани.

ДПС разчитат на твърдия си електорат и рядко се плашат от избори. Още в края на април Мустафа Карадайъ на визита в Турция демонстрира политически опит или интуиция — и категорично прикани електората: "След Байрама всички да се готвим за предсрочни избори". От досегашните управляващи БСП и ДБ заявиха, че не желаят предсрочен вот, което е разбираемо. През последните месеци двете партии трудно може да са добавили плюс към последния си изборен резултат. В едно изречение за ИТН — следващи избори може да ги изхвърлят извън парламентарния борд. А сега по-подробно: Партията беше първа политическа сила на вота от 11 юли м.г. с около 24% или над 650 хиляди гласа, само за 3 месеца — от юли до декември, пропиляха рекордните близо 400 хиляди гласа и загубиха 40 депутатски места. Съмнително е последните действия да са им подобрили резултата.

Крахът на ИТН започна след юлските избори с номинацията на Николай Василев за премиер

и беше съпътстван през цялото време от редките диванни изявления на Слави Трифонов — най-често да смъмри някого за нещо; строгото и назидателно поведение на Тошко Йорданов и Станислав Балабанов — явно прекалили със слушането на една от песните на лидера им, в която се пееше "ние сме лошите в страшния филм". А на финала са напускащи депутати, обвинения в задкулисие и разпадащи се местни структури. За "Продължаваме промяната" — втори на около 6% от ГЕРБ според социолозите, също по-добрият вариант е да се отложат изборите с няколко месеца.

Стигаме и до "Възраждане" — партията протестира почти за всичко възможно откакто влезе в парламента — зелените сертификати, посещението на американския секретар на отбраната, Украйна, Македония и: „чуждото колониално правителство“. За колониализъм в България последно говореше Волен Сидеров. Но Костадинов е ъпгрейдната версия. Направо Сидеров 2.0 и повече. Това е, уви, ефективна стратегия в България, пък и патриотарската ниша се беше опразнила след изпадането на Симеонов, Марешки, Каракачанов и останалите. Най-малката партия в сегашното НС проби на четвъртото си участие в парламентарни избори — на 14 ноември — подпомогната и от ниската избирателна  активност (40,23%) прескочи бариерата с 4,86%. От създаването си през 2014 г. партията разчиташе основно на Страници и групи във Фейсбук за разпространение на посланията си, а сега като парламентарно представена — "Възраждане" получи много по-голямо присъствие в медиите, което ще рефлектира значително на следващите им резултати. Духът от бутилката е пуснат — всички евроскептици, които не харесват НАТО, Сорос, джендърите и пр. откриха своя пореден политически субект. Към тях вероятно ще се присъединят и част от избирателите на ИТН.

За нови избори стискат палци и голяма част от извънпарламентарните формации.

Сред тях, пак ако се доверим на социолозите, с най-висок  електорален потенциал е новоучреденият проект на бившия министър на отбраната и двукратен служебен премиер Стефан Янев. Партията му „Български възход“ щяла да работи в спектъра на националния консерватизъм и била готова за участие в предсрочни избори. Да споменем и ВМРО, които на последния вот събраха едва 1%. Тези дни и те протестират заради „готвената подмяна на официалната държавна позиция“ за Македония. А преди няколко дни съпредседателят им Ангел Джамбазки дори подаде сигнал до прокуратурата срещу Кирил Петков и пак темата беше македонското вето. Ще си помислите, че щом се е стигнало до прокуратура, евродепутатът разполага със солидни доказателства за нарушение, и ще останете разочаровани. Защото за мотив е посочено участието на народния представител Станислав Балабанов от ИТН, който показва в национален ефир бележка, която, по негови думи, е написана от Кирил Петков.

Но един от най-важните фактори за резултатите на следващите избори ще зависи от това 

ще върнат ли хартиената бюлетина?

Главни инициатори за връщането на бюлетината са ГЕРБ и БСП, а от ДПС вероятно ще ги подкрепят. Основен мотив — ниската избирателна активност. Но за нея причина може да е и провеждането на едните избори в пика на лятото през юли, а ноемврийският вот почти съвпадна с пика на четвъртата COVID вълна. Немалко са и избирателите, обезверени и отблъснати от политически разочарования. Разбира се, друга хипотеза е, че не ниската избирателна активност, а спадът в собствените им резултати е причина за носталгията на ГЕРБ и БСП по хартиената бюлетина.

Накратко и за експертния кабинет:

Такъв вече сме имали в България, моля потърсете в гугъл "Кабинет "Беров", че е дълго, а и тъжно за разказване. Кабинетът "Орешарски" също се водеше за експертен. Първа за такъв вариант спомена Ива Митева от ИТН: "Ако мандатът стигне до нас, ще опитаме. Ще търсим правителство на широкото съгласие". Но чие ще е това "широко съгласие", след като излязоха от коалиция с 3 от партиите, а с другите две — лидерът им твърди, че няма да се коалира. Дали скоро ще чуем приказките за партийно необвързани експерти с доказани качества…

В сряда  ще стане ясно ще оцелее ли правителството, или вотът на недоверие ще е успешен и ще тръгнем към поредни предсрочни избори или опит за експертен кабинет. Решението е на народните представители.

Дарик