Какво направи образователният министър Денков за присъствена учебна година? Нищо

Университетите са изоставени на произвола на съдбата

Анализи

Анализ на сайта OFFNews

МОН прави всичко възможно да подготви образователната система за поредната вълна така, че да осигурим възможно най-качественото обучение с възможно най-малък риск. (…) Основната ни цел е да осигурим максимално продължително присъствено обучение.“

„Действително са взети мерки максимално да бъде присъствено обучението.“
Това уверява на 18-и и 25 август министърът на образованието в служебния кабинет Николай Денков.

Към края на същия месец плочата е сменена и вече запява: „Нагласата е да открием присъствено учебната година, много внимателно – обещали сме го на първи клас за цялата страна“. С други думи, направеното „всичко възможно“ за максимално дълга присъствена учебна година неусетно се е свело до това на 15 септември в училищния двор да се съберат само първокласниците, след което всички ученици да бъдат затворени в домовете си и да учат пред компютрите.

Какво всъщност направи Денков за 110-те си дни управление, за да може децата да тръгнат на детска градина, учениците – на училище, а студентите да влязат в аудиториите за присъствени лекции?

За последните, уви, нищо – всичко е оставено в ръцете на ръководствата на висшите училища с обичайното за безпомощното вдигане на рамене обяснение: „Университетите са автономни“.

При детските градини и училищата направеното се изчерпва с:

1. През юли министърът подема информационна кампания от ползите на ваксинацията в детските градини и училищата. Екипи обикалят по места със здравни специалисти и отговарят на въпроси с надеждата да преодолеят страховете и дадат надеждна информация.

2. Осигуряват се допълнителни профилактични прегледи за учители, преболедували COVID-19, и още два дни платен отпуск като стимул за ваксинация.

3. МОН започва да раздава свидетелства „за принос към опазването на общественото здраве“ заради постигнати 70% ваксинирани педагогически специалисти и непедагогически персонал.

На 5 август са дадени само 7 такива на училища и детски градини, предимно в села. 7 от хиляди. Само толкова са доказали поне 70% ваксиниран персонал.

Става ясно, че присъствена учебна година няма да има. На 13 август, със закъснение и при „неотложна необходимост от спешно възлагане“, е пусната обществена поръчка за осигуряване на още 24 хил. таблета (при необходими 40 хил.), за да се закрепи поне положението с дистанционното обучение. Със закъснение, защото няма как новите устройства да са доставени в училищата до 15 септември.

4. Публикуват се насоки със задължителни и препоръчителни мерки в училищата и детските градини, с които цялата отговорност – включително за вземането на решение за затваряне и преминаване в обучение от разстояние заради COVID е прехвърлена на директорите. Капитулацията е пълна. Министърът, брандиран от Слави Трифонов като един от успешните в служебния кабинет, хуква по тв и радио студиа, за да спаси поне имиджа си. Включително като твърди, че МОН не били оставили директорите „да се давят сами в дълбоката вода. Какво се крие зад хващащата око фраза не става ясно.
Резултатите от точки 1.-4.

В началото Денков предприема подхода да казва и доказва какви са недостатъците от дистанционното обучение – прави анализи, дава пресконференции и интервюта, зове работещите в образованието да се ваксинират. Сякаш не е министър, а само инфлуенсър. В това време тече и информационната кампания по места, която обаче, ако се съди по реакцията на учителите след нея – не може да се нарече успешна.

Сега масово учителите са крайно остро настроени срещу ваксините.

Някои сравняват препоръчителните ваксинации и изискването за носене на маски в час с „фашизъм“, „робство“, „геноцид“. Наричат препоръките за ваксинация „натиск“. Готови са и на протести. Родителите, впрочем – също. Те пък си искат учебна година, която да бъде проведена все едно вирус не съществува – присъствена, без ограничения, без маски.

Ситуацията в момента е толкова обострена, че никой не чува никого, но всеки е готов да „стреля“ словесно при произнасянето на ключови думи като „ваксина“, „тест“, „маска“. Настройването едни срещу други – съсловие срещу власти, родители срещу учители, родители срещу министерство, на фона на безсилното прехвърляне на отговорността на властта върху директорите и учителите – е толкова голямо, че едва ли в тази ситуация може да се прокара нещо с убеждаване, камо ли да се наложи (в редица държави ваксините стават задължителни за образованието, тук е немислимо). Каквото и да е, колкото и да е разумно.

Днес, половин месец преди началото на учебната година, България се намира в четвъртата вълна на COVID-19. На практика всички новозаразени са с „Делта“ варианта, към който децата са по-уязвими, който и се предава много по-бързо и лесно. На фона на направеното „всичко възможно“ от политиците е почти сигурно, че учебната година ще е от вкъщи, пред компютъра. Освен ако вирусът не се „смили“ и не ни отмине бързо, разбира се.

Реалистично ли беше да очакваме повече?

По-скоро не, но не защото по принцип не можеше да се направи нищо. Обяснението, освен с естествената ни склонност да не понасяме авторитети и да казваме с презрение „Не“ на всичко, което някой си министър предлага или за което даже настоява, изисква вглеждане в биографиите на министрите на образованието и здравеопазването, който също носи отговорност за ситуацията в училищата.

За здравен министър беше назначен антиваксър, който впоследствие смени посоката на изказванията си. За образователен – професор, чийто професионален път е изцяло свързан с висшето образование и – в още по-голяма степен – с науката. Денков е член-кореспондент на БАН, редови член на европейската научна академия Academia Europaea, професор и доктор на науките по физикохимия, ръководител на лаборатория във Факултета по химия и фармация на Софийския университет, с над 175 научни статии, ръководил над 50 проекта, работил като гост-изследовател в Япония, ръководил е докторанти и така нататък, и така нататък. Бил е зам.-министър на образованието в редовен кабинет с ресор висше образование, писал е Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Бил е и преди служебен министър – през 2017 г.

Казано по-просто: Денков никога не се е занимавал с децата в детските градини и училищата, никога не е разрешавал проблемите в предучилищното и училищното образование, неговият професионален профил е съвсем, съвсем различен. Не лош, но напълно различен от необходимия за овладяване на огромната криза, сполетяла най-вече предучилищното и средното ни образование. Съвсем различен и от диалогичния образ на човек, който би могъл да преодолее острото противопоставяне между съсловие и родители, между родители и министерство, между учители и министерство.

В този ред на мисли, едва ли е изненада за някого, че основните и инициативи на Денков като министър са свързани с насочването на повече пари към научните среди, сред които той самият ще се върне след края на мандата си – било чрез Плана за възстановяване, било чрез нови програми, призиви за още пари за наука и какво ли още не.

Собствената инициатива на министъра по отношение на средното образование (останалото прокарано в мандата му беше в голяма степен продължение на политики на предишния екип в МОН) се сведе до създаването на програма „Отново заедно“, по която срещу много милиони да закара деца и учители на безплатна почивка и която приключи злощастно с очакваното масово заразяване на лагерите.

Но ако сега учебната година е под въпрос, ако децата натрупат нови и нови дефицити, отговорността няма да е само на министрите Денков и Кацаров. Тя ще е основно на този, който ги е избрал и назначил – президентът на Република България.

Още от Анализи