Анализ на сайта OFFNews

МОН прави всичко възможно да подготви образователната система за поредната вълна така, че да осигурим възможно най-качественото обучение с възможно най-малък риск. (…) Основната ни цел е да осигурим максимално продължително присъствено обучение.“

„Действително са взети мерки максимално да бъде присъствено обучението.“
Това уверява на 18-и и 25 август министърът на образованието в служебния кабинет Николай Денков.

Към края на същия месец плочата е сменена и вече запява: „Нагласата е да открием присъствено учебната година, много внимателно – обещали сме го на първи клас за цялата страна“. С други думи, направеното „всичко възможно“ за максимално дълга присъствена учебна година неусетно се е свело до това на 15 септември в училищния двор да се съберат само първокласниците, след което всички ученици да бъдат затворени в домовете си и да учат пред компютрите.

Какво всъщност направи Денков за 110-те си дни управление, за да може децата да тръгнат на детска градина, учениците – на училище, а студентите да влязат в аудиториите за присъствени лекции?

За последните, уви, нищо – всичко е оставено в ръцете на ръководствата на висшите училища с обичайното за безпомощното вдигане на рамене обяснение: „Университетите са автономни“.

При детските градини и училищата направеното се изчерпва с:

1. През юли министърът подема информационна кампания от ползите на ваксинацията в детските градини и училищата. Екипи обикалят по места със здравни специалисти и отговарят на въпроси с надеждата да преодолеят страховете и дадат надеждна информация.

2. Осигуряват се допълнителни профилактични прегледи за учители, преболедували COVID-19, и още два дни платен отпуск като стимул за ваксинация.

3. МОН започва да раздава свидетелства „за принос към опазването на общественото здраве“ заради постигнати 70% ваксинирани педагогически специалисти и непедагогически персонал.

На 5 август са дадени само 7 такива на училища и детски градини, предимно в села. 7 от хиляди. Само толкова са доказали поне 70% ваксиниран персонал.

Става ясно, че присъствена учебна година няма да има. На 13 август, със закъснение и при „неотложна необходимост от спешно възлагане“, е пусната обществена поръчка за осигуряване на още 24 хил. таблета (при необходими 40 хил.), за да се закрепи поне положението с дистанционното обучение. Със закъснение, защото няма как новите устройства да са доставени в училищата до 15 септември.

4. Публикуват се насоки със задължителни и препоръчителни мерки в училищата и детските градини, с които цялата отговорност – включително за вземането на решение за затваряне и преминаване в обучение от разстояние заради COVID е прехвърлена на директорите. Капитулацията е пълна. Министърът, брандиран от Слави Трифонов като един от успешните в служебния кабинет, хуква по тв и радио студиа, за да спаси поне имиджа си. Включително като твърди, че МОН не били оставили директорите „да се давят сами в дълбоката вода. Какво се крие зад хващащата око фраза не става ясно.
Резултатите от точки 1.-4.

В началото Денков предприема подхода да казва и доказва какви са недостатъците от дистанционното обучение – прави анализи, дава пресконференции и интервюта, зове работещите в образованието да се ваксинират. Сякаш не е министър, а само инфлуенсър. В това време тече и информационната кампания по места, която обаче, ако се съди по реакцията на учителите след нея – не може да се нарече успешна.

Сега масово учителите са крайно остро настроени срещу ваксините.

Някои сравняват препоръчителните ваксинации и изискването за носене на маски в час с „фашизъм“, „робство“, „геноцид“. Наричат препоръките за ваксинация „натиск“. Готови са и на протести. Родителите, впрочем – също. Те пък си искат учебна година, която да бъде проведена все едно вирус не съществува – присъствена, без ограничения, без маски.

Ситуацията в момента е толкова обострена, че никой не чува никого, но всеки е готов да „стреля“ словесно при произнасянето на ключови думи като „ваксина“, „тест“, „маска“. Настройването едни срещу други – съсловие срещу власти, родители срещу учители, родители срещу министерство, на фона на безсилното прехвърляне на отговорността на властта върху директорите и учителите – е толкова голямо, че едва ли в тази ситуация може да се прокара нещо с убеждаване, камо ли да се наложи (в редица държави ваксините стават задължителни за образованието, тук е немислимо). Каквото и да е, колкото и да е разумно.

Днес, половин месец преди началото на учебната година, България се намира в четвъртата вълна на COVID-19. На практика всички новозаразени са с „Делта“ варианта, към който децата са по-уязвими, който и се предава много по-бързо и лесно. На фона на направеното „всичко възможно“ от политиците е почти сигурно, че учебната година ще е от вкъщи, пред компютъра. Освен ако вирусът не се „смили“ и не ни отмине бързо, разбира се.

Реалистично ли беше да очакваме повече?

По-скоро не, но не защото по принцип не можеше да се направи нищо. Обяснението, освен с естествената ни склонност да не понасяме авторитети и да казваме с презрение „Не“ на всичко, което някой си министър предлага или за което даже настоява, изисква вглеждане в биографиите на министрите на образованието и здравеопазването, който също носи отговорност за ситуацията в училищата.

За здравен министър беше назначен антиваксър, който впоследствие смени посоката на изказванията си. За образователен – професор, чийто професионален път е изцяло свързан с висшето образование и – в още по-голяма степен – с науката. Денков е член-кореспондент на БАН, редови член на европейската научна академия Academia Europaea, професор и доктор на науките по физикохимия, ръководител на лаборатория във Факултета по химия и фармация на Софийския университет, с над 175 научни статии, ръководил над 50 проекта, работил като гост-изследовател в Япония, ръководил е докторанти и така нататък, и така нататък. Бил е зам.-министър на образованието в редовен кабинет с ресор висше образование, писал е Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Бил е и преди служебен министър – през 2017 г.

Казано по-просто: Денков никога не се е занимавал с децата в детските градини и училищата, никога не е разрешавал проблемите в предучилищното и училищното образование, неговият професионален профил е съвсем, съвсем различен. Не лош, но напълно различен от необходимия за овладяване на огромната криза, сполетяла най-вече предучилищното и средното ни образование. Съвсем различен и от диалогичния образ на човек, който би могъл да преодолее острото противопоставяне между съсловие и родители, между родители и министерство, между учители и министерство.

В този ред на мисли, едва ли е изненада за някого, че основните и инициативи на Денков като министър са свързани с насочването на повече пари към научните среди, сред които той самият ще се върне след края на мандата си – било чрез Плана за възстановяване, било чрез нови програми, призиви за още пари за наука и какво ли още не.

Собствената инициатива на министъра по отношение на средното образование (останалото прокарано в мандата му беше в голяма степен продължение на политики на предишния екип в МОН) се сведе до създаването на програма „Отново заедно“, по която срещу много милиони да закара деца и учители на безплатна почивка и която приключи злощастно с очакваното масово заразяване на лагерите.

Но ако сега учебната година е под въпрос, ако децата натрупат нови и нови дефицити, отговорността няма да е само на министрите Денков и Кацаров. Тя ще е основно на този, който ги е избрал и назначил – президентът на Република България.