Петър Стефанов,

Екип Буревестник

Седем месеца след трагедията от 16 март в Кочани, в която живота си изгубиха 62 младежи, а стотици други бяха ранени за цял живот, родителите и близките имат повече въпроси отколкото отговори. Един от най-съществените е: Защо властта в лицето на ВМРО-ДПМНЕ не предприема реални действия за справедлив съдебен процес срещу виновните за пожара?!?

И да, най-вероятно ВМРО-ДПМНЕ ще спечели местните избори след дни в Република Северна Македония. С цената на тежка пропаганда, репресивни мерки от страна на държавата и трупове... И да, Мицкоски и неговите съпартийци, бизнес партньори и роднини ще останат на власт. До следващата трагедия, която ще затрие още едно поколение, а може би и държавата РСМ.

Веднага след трагедията и в месеците след нея демонстративно бяха задържани редица лица, включително от местните структури на МВР, но обвинения срещу тях, да не говорим за присъди, все още няма. Местните с недоволство коментират, че някои от арестуваните представители на административни и полицейски власти са освободени още преди изтичането на мярката за задържане от 72 часа и срещу тях е наложена мярка за неотклонение „домашен арест“. И то „домашен арест“, при който имат право да се движат „в определен радиус, като преди това предупредят полицейските власти“. Според родители на загинали деца причината за институционалните действия е не толкова разкриване на истината, а по-скоро физическото опазване на виновните от гнева на близките. Водещ е страхът в силните на деня, че липсата на справедливост може да доведе до физическа саморазправа с виновните и в никакъв случай стремежът им за върховенство на закона. Тоталната липса на върховенство на закона в Северна Македония и поголовно ширещата се безпардонна корупция се отчитат и в последните няколко доклада на Европейската комисия и Европейския парламент за напредъка на страната по пътя към Европейския Съюз. Нещо, за което удобно се мълчи в „свободния“ медиен ефир в Скопие, а опитите на отделни опозиционни СМИ да повдигнат темата са обявявани за „национално предателство“.

 

Не по-малко съществен е и въпросът за поведението и моралните ценности изповядвани от министър-председателя на Република Северна Македония и водач на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски. Премиерът, за когото най-тежкият избор в живота му е бил дали да приеме помощ от съседа си, с който „не са в добри отношения“ или да спаси, колкото се може повече животи! Премиерът, който гордо и сърцераздирателно обясни, че: „Сепак, вистинската тежина дошла со носењето одлуки – особено кога почнала да пристигнува помош од странство. Тоа беа моменти кога требаше да се одлучи брзо, но мудро. Немаме совршени односи со дел од соседите, особено со еден, и кога ќе пристигне понуда за помош, веднаш размислувате и за политичките и за човечките последици“.

Драги читатели, нужно ли е след този цитат да поясним, че врагът на премиера Мицкоски, не е смъртта, страданието и болката на децата, които са бъдещето на страната му? Врагът на Мицкоски не е корупцията, която убива и която е отчетена дори от бюрократите в Брюксел! Врагът на Мицкоски не е липсата на върховенство на закона! Врагът на Мицкоски е България, дори когато безвъзмездно, тихо и бързо предлага помощта си за спасяване на жертвите на една трагедия. В „най-тежкият му ден в живота“ на Мицкоски, според собствените му признания, е било изключително важно не да се спасят, колкото се може повече животи. Много по-важни са „политическите последици“ от това България за пореден път да докаже смисъла на човечността и добросъседството! България чиито самолети и линейки чакаха на летището и на границата с часове разрешение от „заслужаващия право да е член на ЕС“ премиер да вземе „трудното решение“ – как борбата за детския живот може да застраши измислената му пропаганда! Признанията на Мицкоски пораждат още много въпроси: Може ли да се нарече Човек, лице което първо мисли за политическите последици, а чак след това за най-висшата човешка ценност – живота?!? Заслужава ли такава личност да бъде министър-председател, на която и да е държава?!? Оставаме настрана претенциите му за многовековна история, зачитане на човешките права и изповядване европейските ценности.

(https://republika.mk/vesti/makedonija/miczkoski-raskazha-za-najteshkiot-den-vo-negoviot-zhivot-mi-rekoa-deka-prvite-72-chasa-se-kluchni-nemav-vreme-za-dolgo-razmisluvane/)

За всеки читател и човек тези въпроси попадат в графата реторични.

Следвайки хронологията, все пак господин (ще продължим да се обръщаме към него така в знак на уважение към представляваната от него институция) Мицкоски взе правилното решение, веднага щом „почнала да стигнува поддршка и од други земји“. Другата държава, която най-вече визира премиерът на РСМ, разбира се е Сърбия. Може би точно поради тази причина, часове след трагедията, в Кочани са забелязани да обикалят автомобили със сръбски регистрации. Според местните граждани това са били екипи на сръбските служби за сигурност допуснати с позволението и благословията на властите в Скопие. Основната цел на присъствието им била демонстрация на сила и оказване на съдействие на македонските власти. Все пак, „Сръбски свят“ на Вучич не е химера, това е реална идеология, присъствие и влияние на терен (както също многократно е посочено в последния доклад на ЕП за напредъка в европейската интеграция на Република Северна Македония). За всички е ясно, че колите със сръбски номера, за които говорят местните жители, не са били линейки. В тези тежки за жителите на Кочани моменти, сръбските приятели на Мицкоски се чувстваха длъжни да маркират територията си и да демонстрират по възможно най-грозен начин, че близките на загиналите и ранените дори не трябва да си помислят да държат сметка за корупцията, която не само краде от обществените блага в полза на определени властимащи, а реално уби децата им. Просто защото тя се е превърнала в идеология на управляващите. Факт многократно споделян пред нашите репортери със сълзи на очи от жителите на Кочани и околията. При това без опити за дребно, пошло и треторазрядно политизиране.

Все още няма отговор и на въпроса, колко пари от приходите на охранителна фирма „Рубикон“ (отговаряща за безопасността на злощастната т. нар. дискотека „Пулс“), формирана като паравоенна организация на ВМРО-ДПМНЕ, са постъпили в партийната каса.

(https://24info.mk/apasiev-do-miczkoski-kolku-kesh-od-agenczijata-za-obezbeduvane-na-kochanskata-diskoteka-zavrshija-vo-kasata-na-dpmne/)

Сигурно се питате защо отразявайки тази огромна житейска трагедия говорим за пари. Причината е прозаична. Самият премиер на Северна Македония, господин Християн Мицкоски „милеещ за своята страна и своя народ“ доказа, че няма по-голяма ценност за него от парите! Доказа го публично и безцеремонно от позицията на „Бог“, който има властта безнаказано да се разпорежда с човешките съдби. Доказа го с отправения от него въпрос към родителите на загиналите и ранени в трагедията деца: „ОДРЕДЕТЕ СИ ЦЕНА ЗА ВАШИТЕ ДЕЦА“ (https://libertas.mk/mickoski-na-roditelite-im-baral-da-mu-kazhat-cena-za-nivnite-deca-zdruzhenieto-na-gra-ani-16ti-mart-so-detali-za-sredbata-so-premierot/) Тук, коментарът е излишен…

 

Страхът от спукване на балона на пропагандата с измисления външен враг разкри реалното лице на душманина на РСМ, реалното лице на корупцията, реалното лице на господин Мицкоски, за когото човешкият, детският живот има цена!!! Цена, която той може да плати с държавни пари, пари на данъкоплатеца, пари от честния труд на техните родители!!!

 

Същият този страх от спиране на личните облаги от участието му в управлението доведе и до впрягане на целия държавен апарат в дискредитиране на протестите на родителите и близките на убитите и ранени деца в дискотека „Пулс“, които в нито един момент не са били политически! По време на нашите срещи с местните граждани, те ни разказаха как местните служби за сигурност и институции всячески, чрез фалшиви профили в социалните мрежи, чрез внедряване на подставени лица сред протестиращите, чрез заплахи, че ще ги оставят без работа и дори: „Внимавай, че имаш и друго дете“ успяват да възпрат и почти напълно потушат тази така наречена от тях: „цветна революция, подстрекавана от външни сили“ (Всяка прилика с пропагандата на приятеля на Мицкоски от „Сръбски свят“ - Вучич е неслучайна! Приликата в събитията е значителна – Корупцията и в двете страни уби!).

Седем месеца след трагедията от 16 март в Кочани, в която живота си изгубиха 62 младежи, а стотици други бяха ранени за цял живот, въпросите са много повече от отговорите. Докато господин Мицкоски може да си позволи да не дава отговор на поданиците в узурпираната от него страна, възниква и огромният въпрос: Защо лидерите на страните от демократичния свят и на самия ЕС продължават да си говорят с човек, за когото човешкият живот се измерва с пари, а най-тежката дилема е тази между запазване на политическата му власт и спасяването на човешки животи?!?