В Бургас от години се разказват истории за влиянието на Георги Чинев в прокуратурата. Днес, когато името му е сред кандидатите за Висшия съдебен съвет, тези истории вече не могат да бъдат подминавани с усмивка, служебно мълчание и обичайното институционално заметане под килима. Защото въпросът не е само кой иска да влезе във ВСС. Въпросът е какво носи със себе си.

Има нещо дълбоко сбъркано в съдебна система, в която ръководните постове се превръщат в трамплин към още по-високи позиции, докато въпросите за кадровата политика остават без убедителни публични отговори. Система, която настоява обществото да вярва в нейната независимост, но невинаги показва достатъчно прозрачност, за да заслужи това доверие.

Именно в този контекст трябва да бъде разглеждана кандидатурата на Георги Чинев, административен ръководител на Окръжната прокуратура в Бургас, за член на Висшия съдебен съвет от прокурорската квота. Кандидатурата му е официално обявена от ВСС през август 2026 г.

А щом човек иска да участва в управлението на съдебната власт, би трябвало да е готов да отговаря не само на удобните въпроси за професионалния си стаж, но и на неудобните въпроси за начина, по който е упражнявал властта си.

Защото ВСС не е клуб за взаимно одобрение. Това е орган, от чиито решения зависят кадровата политика, професионалното развитие на магистратите и доверието в независимостта на съдебната система.

Семейството, което поставя неудобни въпроси

В Бургас отдавна се говори за фамилията Чиневи и присъствието на нейни представители в различни професионални и институционални роли. В публичното пространство се обсъждат професионалните пътища на Георги Чинев, сестра му Сузана Чинева и други членове на семейството.

Самото наличие на роднински връзки между хора, работещи в правосъдието, не доказва нарушение. Нито професионалната кариера на един човек автоматично обезсилва тази на негов роднина. Подобни заключения биха били удобни за евтината сензация, но не и за сериозната журналистика.

Тъкмо затова обаче конкретните кадрови решения заслужават проверка.

Според информация, която следва да бъде потвърдена чрез кадровите актове, по време на първия мандат на Чинев, като окръжен прокурор на Бургас. Сестра му Сузана Чинева е преместена от Районна в Окръжната прокуратура.

Хронологията е точна, именно затова възниква въпросът: каква процедура е приложена, кой е взел решението, какви мотиви са изложени и какви гаранции са осигурили, че роднинската връзка не е повлияла върху кадровия процес?

Това не са злонамерени въпроси. Това са въпроси, които би трябвало да бъдат задавани във всяка институция, в която едновременно действат професионална йерархия, кадрови правомощия и близки семейни отношения.

Обществото не е длъжно да приема всяко назначение на доверие само защото зад него стои административен акт. Законността трябва да може да бъде обяснена, а прозрачността не бива да зависи от доброто настроение на ръководителя.

Кой член от закона е релевантен?

Тук правният въпрос трябва да бъде поставен точно.

Чл. 175и от Закона за съдебната власт урежда конфликта на интереси при съдии, прокурори и следователи. Съгласно ал. 1 конфликт възниква, когато магистрат има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на служебните му правомощия. Алинея 2 включва в понятието частен интерес и интереса на свързани лица. Алинея 4 предвижда задължение за деклариране и прекратяване на изпълнението на съответните правомощия при наличие на частен интерес по конкретен повод.

Свързан е и чл. 175к от Закона за съдебната власт, който урежда проверките за конфликт на интереси, почтеност и независимост на магистратите.

Тези разпоредби са релевантни за въпроса дали при конкретното кадрово решение е имало частен интерес, който е могъл да повлияе върху упражняването на служебни правомощия.

Освен всичко това има и един много интересен момент. Сузана Чинева реално не работи по дела толкова, колкото пътува по командировки и вечно е в болнични. Фактите са проверими и доста дразнещи за останалия личен състав в прокуратурата.

Вероятността това да е случайност е минимална.

Прокуратурата не е лично имение

Около управлението на Окръжната прокуратура в Бургас през годините се разпространяват твърдения за напрежение между магистрати, различно разпределение на натоварването и отношения, които според разкази на служители не винаги са били безпроблемни.

Тези сведения не могат да бъдат представяни като установени факти без проверка и независимо потвърждение. Но са достатъчно сериозни, за да поставят въпроси, на които една публична институция би трябвало да може да отговори с документи, а не с мълчание.

Има ли съпоставими данни за натовареността на прокурорите в Окръжната прокуратура в Бургас? Разпределят ли се делата при ясни и еднакво приложими критерии? Има ли систематични разлики в натоварването между отделните прокурори? Как се документират възлагането на допълнителни задачи и контролът върху изпълнението им?

Това са проверими въпроси.

Ако се установи, че определени магистрати системно получават несъразмерно повече работа без обективно основание, докато други са поставени в значително по-благоприятно положение, обществото има право да знае защо. Ако няма подобна разлика, статистиката би трябвало да разсее съмненията.

Както би трябвало да се разсеят съмненията и за фактите, че от както е на тази длъжност Сузана Чинева не се занимава толкова с дела, а по-скоро пътува по командировки и излиза в болнични. Това дразни нейните колеги и създава скрито напрежение в колектива. Въпреки това, никой не смее да се противопостави открито и да изкаже недоволство на глас.

Вместо това твърденията за вътрешния климат в една прокуратура често остават затворени в коридорите ѝ. Служителите говорят неофициално, институциите публикуват официални съобщения, а гражданите остават между двете версии на действителността.

Това не е прозрачност. Това е информационен вакуум, в който слуховете се размножават по-бързо от отговорите.

От Бургас към ВСС: Кой проверява проверяващите?

Кандидатурата на Георги Чинев за ВСС превръща въпросите за управленския му стил и кадровите решения в тема с национално значение.

На 24 август 2026 г. ВСС съобщава, че кандидатурата му е издигната от магистрати от Апелативната, Окръжната и Районната прокуратура в Бургас. В представените мотиви се изтъкват професионалният му стаж, нравствените качества и способността му да поддържа отношения на доверие и разбирателство.

Това е официалната позиция на номиниращите го колеги. Тя трябва да бъде отразена коректно.

Но съществува и другата страна на публичната отчетност: когато един кандидат претендира за участие в управлението на съдебната власт, оценката му не може да се изчерпва с препоръките на хората, които са го номинирали.

Необходими са въпроси за реалните резултати от управлението, за прозрачността на кадровите решения, за механизмите за контрол и за начина, по който се гарантира равнопоставеността на магистратите.

Колко от тези въпроси ще получат конкретни отговори? И ще бъдат ли отговорите подкрепени с данни, които могат да бъдат проверени независимо?

Това е същината на проблема. Не личността сама по себе си, а упражняването на публична власт и готовността тя да бъде подложена на контрол.

Твърденията за бизнесмен и финансиране на кампанията изискват доказателства

В публичното пространство се поставя и въпросът дали зад кандидатурата на Чинев има бизнес интереси и неформална подкрепа от лица извън съдебната система.

Към момента разполагаме с неофициални твърдения, които да СОЧАТ, че конкретен бизнесмен е финансирал кампанията на Георги Чинев, че кандидатът е поел ангажимент към него или че евентуална подкрепа е свързана с обещания за влияние върху решенията на ВСС. Въпреки това ще запазим името на бизнесмена в тайна поне засега.

Но въпросът за прозрачността на подкрепата за кандидатите за ВСС е напълно легитимен.

Има ли документирана финансова подкрепа? Кой е поел разходите за пътувания, срещи и организационни дейности, ако такива са правени? Съществуват ли декларации, сведения или други проверими данни за контакти, които биха могли да поставят под съмнение независимостта на кандидата?

Ако има доказателства, те трябва да бъдат публикувани и проверени. Ако няма, внушението не може да замести факта.

Висшият съдебен съвет не трябва да бъде нито награда за лоялност, нито инструмент за частни интереси. Именно затова всяко основателно съмнение за външно влияние заслужава проверка от компетентните органи.

Въпросите, на които Георги Чинев дължи публичен отговор

Вместо да се задоволяваме с анонимни информации и версии, има смисъл да поискаме конкретни документи и отговори:

За преместването на Сузана Чинева: Кога е извършено, с какъв акт, по каква процедура и от кой компетентен орган? Какви са мотивите за решението и как е гарантирано отсъствието на неправомерно влияние?

За евентуалния конфликт на интереси: Проверявано ли е наличието на частен интерес във връзка с конкретното кадрово решение? Има ли данни за участие на свързано лице в решение, от което то може да получи облага?

За натовареността на прокурорите: Какви са данните за броя, сложността и разпределението на делата през отделните години? Прилагат ли се еднакви критерии и документират ли се отклоненията?

За управленската отчетност: Как се разглеждат сигналите на магистрати за неравнопоставеност, натиск или неблагоприятно третиране? Има ли проверки и какви са резултатите им?

За кандидатурата за ВСС: Какви конкретни управленски резултати и гаранции за независимост предлага Чинев? Как отговаря на въпросите за кадровата политика и вътрешната отчетност в прокуратурата, която ръководи?

За твърденията за външна подкрепа: Съществуват ли проверими доказателства за финансиране или обвързване с частни бизнес интереси? Ако да, какви са те и как са били проверени?

Това не е списък с предварително постановени присъди. Това е минималният набор от въпроси, които трябва да бъдат зададени, преди да се правят заключения.

Не стига да изглеждаш независим. Трябва да можеш да го докажеш

В съдебната система доверието не се изгражда с усмивки, препоръки и дълъг професионален стаж. То се изгражда чрез решения, които издържат на проверка, правила, които важат еднакво за всички, и ръководители, които не се страхуват от неудобни въпроси.

Георги Чинев има право да представи кандидатурата си и да изложи аргументите си пред магистратската общност. Обществото обаче има същото право да изисква отчетност за начина, по който е упражнявал ръководните си правомощия.

Ако кадровите решения са били законосъобразни, документите трябва да го покажат. Ако натовареността е била разпределяна обективно, данните би трябвало да го потвърдят. Ако твърденията за външно влияние са неоснователни, проверката трябва да ги опровергае.

Но ако има нарушения, те не трябва да бъдат прикривани зад институционални титли и служебни биографии.

Защото съдебната власт не е семейна собственост, прокуратурата не е лична канцелария, а ВСС не е следващото стъпало в нечия кариера, освободено от обществен контрол.

И ако кандидатът за този орган иска доверието на магистратите и гражданите, първо трябва да покаже, че е готов да отговаря на въпросите, които властта му е породила.

Не с усмивка. Не с общи приказки. С факти, документи и ясни отговори.

Точно толкова просто. И точно толкова трудно за система, свикнала твърде често да говори сама за себе си.