Надали има индикатор от официална статистика, по-често подлаган на съмнение от ценовите индекси. Аргументът против тях обикновено е нещо от типа на "НСИ лъже – твърди че инфлацията е 5%, пък сиренето в моя магазин миналата година беше 9 евро килото, днес е 12“. С други думи има силно разминаване между отчетената динамика на цените от официалната статистика и възприятието за инфлация, която всеки един потребител си създава въз основа на стоките и услугите, които купува ежедневно. Анализът е на икономиста Адриан Николов, цитиран от ФОКУС.

И двете наблюдения могат да са верни – и сиренето да скача с една трета за година, и общото ценово равнище да нараства с 5, а не с 30%. Причините за това са няколко, като тук ще се спрем на основната: цените в икономиката не нарастват с един и същи темп, но когато се съсредоточаваме само върху стойността на общия инфлационен индекс това остава скрито. В известен смисъл, индексите на потребителски цени са прекалено абстрактни – доколкото се основават на среднопретеглената динамика на голяма кошница от стоки и услуги, те не отговарят точно на нито една от тях. По тази причина разглеждаме дългосрочния тренд на ключови компоненти на Хармонизирания индекс на потребителски цени (ХИПЦ).

Към края на 2025 г. стойността на общия инфлационен индекс при начална база 2015 г. е 144% – с други думи, натрупаното общо увеличение на цените в рамките на десет години е 44%. Възходящата динамика е почти изцяло съсредоточена в периода след пандемията – между 2015 и 2020 г. увеличението е едва 5%, от тогава насам – почти 40%. Силно неравномерния тренд, впрочем, също има своето влияние върху по-острото възприятие за инфлация, което не отговаря на реалността: липсата на промяна в цените на фона на растящи доходи (2015-2020 г.) се възприема като нормалност, което усилва психологическия ефект на последвалия ценови шок (2022-2023 г.).

Инфлацията при храните, обаче – именно това, което купуваме най-често и гледаме ежедневно в магазина, въпреки че съставлява под 1/3 от цялата потребителска кошница – е почти два пъти по-висока, като натрупаното увеличение спрямо равнището от 2015 г. е 82%. Още по-видим е ръстът в хотелите и ресторантите, друг сегмент от потреблението, чиито цени са чест пред очите ни (но едва около 5% от кошницата), до 95% в пика на туристическия сезон миналото лято. Не липсват обаче и стоки и услуги с почти пълна липса поскъпване през същия период – десетгодишният ръст при облеклата и обувките е едва 10%, при здравето 17%. При информацията и комуникациите пък има отчетлив тренд към спад на цените, като натрупаната дефлация за 10 години надхвърля 20%.

Хранителните стоки – най-големият сегмент на инфлационния индекс – заслужават отделно внимание. При тях тенденциите са по-равномерни, което потвърждава анекдотичното наблюдение за "поскъпване на всичко в магазина“. Изключение правят рибата и морските храни, където десетгодишният ръст е 50%. Лек спад на цените в последно време има при маслата и мазнините, от пика си от почти 100% натрупан ръст от средата на 2022 г. С най-висок ръст на цените пък, въпреки всички правителствени мерки и ограничения, са зърнените храни, към които спада и хлябът – 103% за десетилетието. Редно е да напомним също, че има и няколко групи стоки – маслата, мазнините, млякото и млечните продукти, яйцата – чиито цени са трайно над средноевропейското ниво; това обяснява често срещаните в социалните мрежи сравнения на цените на сирена в български и западноевропейски супермаркети.

Динамиката в основните компоненти на туризма от своя страна разкрива значителни разлики. Докато при услугите за настаняване повишението на цените в сравнение с 2015 г. достига 75% в летата на 2024 и 2025 г. (тук има и много силен сезонен елемент и промени в рамките на 25-30 пр. п. между активния сезон и останалата част от годината), то при ресторантите и кафенетата  ръстът е постоянен от пандемията насам, като натрупаното поскъпване вече надхвърля 105%. Тук, впрочем, особено липсва регионален компонент, тъй като за разлика от стоките при услугите има големи отклонения в цените според местните заплати и покупателната способност на домакинствата.

Не по-малко значение за възприятието за инфлация има и личното потребление. Инфлационните индекси ползват средностатистическа кошница, но различията в разходите на конкретното домакинство означават и отлики във влиянието на динамиката на отделните цени върху личния бюджет. В заключение – напълно е възможно личното ни преживяване на цените и статическият индекс да се разминават; това не означава непременно, че едно от двете е грешно, но със сигурност могат да се обяснят от множество съвсем реално действащи фактори.