Кризата с боклука на София често мирише на политика. От преливащи кофи все още страдат районите “Подуяне”, “Слатина”, “Красно село”, “Люлин” и “Изгрев”. Опозицията в общината обвинява кмета Терзиев, а той неведнъж определи кризата като борба с боклукчийската мафия. Четири месеца след началото на сагата се опитваме да разберем защо се стигна до тази турбулентна ситуация и кой ще чисти столицата. София продължава да е изправена пред сериозен проблем със сметосъбирането, а натрупаните отпадъци в редица квартали предизвикват недоволството както на гражданите, така и на общинските съветници. Представители на три различни политически формации в Столичния общински съвет – Антон Хекимян от ГЕРБ-СДС, Бонка Василева от ПП-ДБ и Борис Бонев от „Спаси София“ – очертаха различни причини за кризата, но се обединиха около тезата, че ситуацията е недопустима.
Според сигнали от граждани, в някои райони кофите са препълнени от седмици.
„От три седмици тук не е чистено. Щом подухне вятърът, е непоносимо. Такова чудо толкова години не съм виждал“, споделя жител на столичен квартал. Хората се оплакват, че се чисти основно по централните улици, докато вътрешнокварталните пространства остават пренебрегнати, въпреки че плащат редовно такса смет."
Общинският съветник от ПП-ДБ Бонка Василева посочи, че основната причина за напрежението е отказът на кмета Васил Терзиев да приеме исканото увеличение на цената за извозване на отпадъците.
„Краткият отговор е, че не искаме да платим едни 400 милиона отгоре чрез такса смет. Тази криза има политически, икономически и институционален оттенък“, заяви Василева. Според нея натискът върху общината е бил сериозен, а последствията от конфликта между администрацията и фирмите за почистване се усещат пряко от софиянци."
От името на „Спаси София“ Борис Бонев насочи критиките си към закъснялата обществена поръчка за избор на нови изпълнители.
„Поръчката беше пусната буквално десет дни преди да изтекат старите договори - с огромно забавяне. Дори при идеален сценарий и липса на обжалвания, това щеше да отнеме поне 7–10 месеца. Забавянето директно доведе до кризата“, подчерта Бонев.
Той определи като „втора груба грешка“ факта, че в процедурата не е била заложена максимална цена, което по думите му е позволило на фирмите да диктуват условията и да искат между 400 и 500 лева на тон отпадък. „Така общината се поставя в положение на изнудвана страна“, допълни той.
От своя страна Антон Хекимян от ГЕРБ-СДС обвини кмета Васил Терзиев в управленска несъстоятелност и противоречива риторика.
„Розовият балон, който той надуваше от началото на кризата, се спука. Опитите за героизация пропаднаха. Говореше за битка с мафията, а днес преговаря с хората, които наричаше мафия“, заяви Хекимян.
Бонев посочи конкретни фирми, които според него се възползват от монополното си положение и изнудват финансово столицата. „Нямам съмнение, че част от тези пари се връщат като корупция към определени политици“, допълни общинският съветник. От страна на сметосъбиращите екипи обяснението е по-прагматично – празничните дни, грипната ваканция и недостигът на персонал са довели до сериозно изоставане.
„Работихме и по празниците, но не можем да нарушаваме Кодекса на труда. Хората имат право да почиват и да се разболяват“, казват служители, които уверяват, че в момента се прави всичко възможно София да бъде изчистена възможно най-бързо."
Общата картина, очертана от тримата съветници, показва дълбок институционален проблем – липса на навременни решения, съмнения за натиск от страна на фирми и непрозрачни анекси към договори. Според опозицията именно тази непрозрачност е довела до ситуация, в която гражданите не получават качествената услуга, за която плащат. Въпреки уверенията, че кризата ще бъде овладяна, напрежението около управлението на отпадъците остава високо. За софиянци обаче най-важният въпрос е един – кога реално ще видят чисти улици и редовно обслужване. А политическите спорове около „таксата корупция“, обществените поръчки и ролята на кмета тепърва ще продължат да определят дневния ред в Столичния общински съвет.