Депутатът от БСП доктор Десислав Тасков, който напоследък често критикува здравната система и лошото състояние на болниците, има не особено успешно управление на болница в биографията си. Това показа разследване на журналиста Васил Иванов, излъчено по Нова ТВ. Иначе Тасков обяснява, че когато той и партията му дойдат на власт, положението в здравеопазването и състоянието на болниците ще се подобри, и че той знае как това да се случи. Неотдавнашни протести пред болницата в Каварна заради предстоящ фалит и четири неизплатени заплати на персонала, показват друга картина. Д-р Тасков беше шеф там преди да стане депутат.
От 2016 г. до края на 2019 година варненецът Тасков е директор точно на общинската болницата в Каварна. Доведен за шеф от кмета на града – съпартийката му Нина Ставрева. Веднага след назначаването му, започват странни управленски решения. Още на третия ден Тасков сключва договор за правни услуги с адвокат от Шумен. В договора адвокатът се задължава да присъства в болницата един следобед, като не се уточнява, веднъж седмично, месечно или веднъж годишно. Единствената правна услуга, извършена от адвоката, е споразумение с енергийно дружество за разсрочено плащане на сметка за ток от 60 хиляди лева. За същия период адвокатските му услуги струват на болницата 70 хиляди лева. Т.е. – болницата заплаща 70 хиляди лева за да разсрочи дълг от 60 хиляди.
Болницата купува без конкурс медицинско облекло за близо 30 хиляди лева. Фирмата е избрана от директора Тасков. Бързо проучване на пазара показва, че същите медицински облекла струват два пъти по-евтино. Към поръчката и договора за доставка на медицинското облекло, Тасков е включил мъжко яке-бизнес клас, два мъжки костюма и бизнес обувки. Като директор е раздавал пари на външни, непознати за персонала на болницата хора – например служебен аванс от 2 700 лева на Светлин Николов, човек, който никога не е работил, не работи в болницата, няма нищо общо с нея и никой там не го познава.
Още по-любопитен е случаят с друга фактура - за ремонт на автоматична скоростна кутия за 2 500 лева, която директорът Тасков носи в счетоводството и болницата му изплаща парите. Оказва се, че луксозната кола е собственост на Тасков. Наред с ремонта на скъпата си лична кола, директорът Тасков я зарежда и с гориво – също за сметка на болницата. Макар, че няма право на това, документите показват, че докато е бил директор, с частния си автомобил е изразходил 6 тона гориво на стойност 14 хиляди лева. Купувал е дори масло, антифриз и течност за чистачки.
Когато става шеф, болницата дължи малко над сто хиляди. Когато си тръгва вече са над шестстотин хиляди. Една година, след като напуска, задълженията на болницата са намалени до малко над триста хиляди лева.