След няколко дни започват Великите пости, а от Неделя Месопустна (15 февруари) насам за спазващите православните християнски канони са забранени месото и месните продукти. Ако сте сред тях, вероятно знаете, че освен физически, е важно за постенето да се подготвите и психически, и емоционално, защото то не е просто диета, а висок духовен акт, който не се измерва с килограми и калории.

Постенето е съзнателно въздържание, което започва от трапезата, но стига много по-далеч. Това е време, в което човек ограничава не само храната, а също гнева, суетата, лошите думи, прибързаните реакции. Това е период на смирение и доброта, на внимание към другия и към самия себе си. Постът е път към вътрешна яснота, към покаяние и към по-дълбоко преживяване на най-големите християнски ценности, отбелязва още сайтът dariknews.bg.

В православния календар годината е разчертана от четири големи постни периода:

- Великденските пости започват на 23 февруари и продължават до 11 април;

- Петровите пости, които са от 8 юни до 28 юни;

- Богородичните пости – от 1 август до 14 август;

- Рождественските (Коледни) пости – от 15 ноември до 24 декември 2026 г.

Това не са просто дати, а време за вътрешна настройка – за ограничение, тишина и пренареждане на приоритетите.

В православното християнство постенето означава въздържание от блажни храни – месо, яйца, мляко и млечни продукти. Разрешена е умерена консумация на постна храна, но смисълът не се изчерпва с менюто. Постът е част от духовния живот – време за покаяние, смирение и подготовка за големите празници, най-вече за Възкресение Христово. Най-строг и продължителен е Великденският пост, наричан още Велики пост или Четиридесетница. Той продължава 40 дни и завършва със Страстната седмица – дни, посветени на страданията, смъртта и погребението на Иисус Христос.

По време на Великденските пости се спазва строг режим: позволена е само растителна храна – без месо, без животински продукти, без олио и други растителни мазнини, без вино. Подготовката започва още преди началото на поста. Консумацията на месо се спира седмица по-рано – на Месни заговезни, които през 2026 година се паднаха на 15 февруари. Следва Сирната седмица пък са позволени са сирене, мляко, яйца, но не и месо.

- В събота и неделя се разрешават растителни мазнини и вино в ограничени количества;

- На Благовещение и на Цветница (Връбница) е позволена риба, ако тези дни не са през Страстната седмица;

- На Разпети петък не се яде и не се пие нищо, включително вода.

Интересен детайл от традицията е, че безгръбначните животни – охлюви, миди, октоподи – се считат за постна храна. Истинският пост не е диета. Без молитва, покаяние и добри дела той се превръща просто в хранителен режим. Духовният аспект изисква въздържание от гняв, завист, клюки, лъжи и лоши постъпки. Контрол не само върху чинията, но и върху езика, мислите и волята.

Постът предполага прошка, милосърдие и помощ към нуждаещите се. Целта е духът да надделее над плътта чрез търпение и самоконтрол. Имайте предвид, че изключването на животинските белтъчини налага те да бъдат заместени с растителни източници – плодове, зеленчуци, бобови култури, ядки, пълнозърнести храни. Менюто не бива да се свежда до хляб и картофи, важни са разнообразието и умереността.

Честа грешка е прекомерната употреба на мазнини, захар и тестени изделия или превръщането на поста в диета за отслабване. Дори постната храна, ако е в излишък, натоварва организма. Хидратацията е задължителна – вода и билкови чайове. След края на продължителен пост захранването трябва да става постепенно, за да не се претовари храносмилателната система.

Постът не се препоръчва при малки деца, бременни жени, болни и хора със стомашно-чревни проблеми. Той е полезен за здрави хора, като е добре известно, че съвременната медицина също препоръчва разумно редуване на постна и "блажна" храна. Животинските продукти доставят ценни аминокиселини, а растителната храна – фибри, антиоксиданти и вещества, които подпомагат детоксикацията, намаляват нивата на „лошия“ холестерол и стимулират метаболизма.