Благовещение е един от най‑важните християнски празници, отбелязван всяка година на 25 март и свързан с най‑радостното събитие в християнската вяра - благата вест, която Архангел Гавраил донася на Дева Мария. Според християнското предание на този ден Архангел Гавраил се явява в Назарет и съобщава на пресветата Дева, че ще зачене и ще роди Иисус Христос — Спасителя на човечеството. Това събитие е описано в Евангелието от Лука и е в основата на празника, който в църковния календар е определен като един от дванадесятните, тоест сред най‑големите празници след Великден.

За християните Благовещение е ден на надежда, радост и очакване на доброто - той символизира началото на спасението и вярата в изпълнението на Божиите обещания. Празникът е почитан в православната, католическата, лутеранската и англиканската традиция, като в някои страни е известен като Lady Day (Ден на Богородица). Освен религиозното си значение, в българската народна традиция Благовещение е свързано с идването на пролетта, пробуждането на природата и началото на аграрния сезон.

Празникът често се нарича Благовец или Кукувден, защото според народните поверия именно на този ден се чува първият глас на кукувицата за годината - символ на пролетта и благополучие. Хората вярват, че ако излезеш сит и с пари в джоба на този ден, ще си такъв през цялата година. Въпреки че Благовещение често се пада по време на Великия пост, християнската традиция позволява на този ден да се яде риба, а народът често приготвя баница с лук или т.нар. лучник, супи и ястия от пролетни зелени растения като коприва и лапад, мед и други плодове, символ на плодородие и здраве.

На Благовещение много хора празнуват имен ден - Благой, Блага, Благовест, Благовеста, Евангелина, Евелина, Вангел и други имена, свързани със „блага вест“ и радост.