Велика сряда е третият ден от Страстната седмица. В православието тя се свързва с евангелската Притча за двамата длъжници, в която Исус Христос сочи опрощаването на грешниците като по-важно от това на праведниците, както и с решението на Юда Искариотски да предаде Христос. 

На Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника

“Тогава един от дванайсетте (апостоли – б.а.), на име Иуда Искариот, отиде при първосвещениците и рече: какво ще ми дадете, та да ви Го предам? А те му предложиха трийсет сребърника. И оттогава той търсеше сгоден случай да Го предаде” – така евангелистът Матей описва предателството на Иуда.

Другото съдбоносно библейско събитие е Тайната вечеря, на която Исус дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и посочва, че един от тях ще го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.

След вечерята Христос взима хляба, разчупва го и раздава на учениците си с думите: "Вземете, яжте, това е моето тяло!" После вдига чашата с червено вино и казва: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв. Кръвта на Новия Завет, която се пролива за опрощаване на греховете." С тези слова се поставя началото на ново духовно учение, на нов мироглед. Установено е тайното свето причастие.

На този ден вярващите се замислят: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават. 

Според традицията в ранното утро на Великата сряда родителите изпращат децата да наберат големи китки здравец, който се съхранява пред иконите в съд с вода до Разпети петък. Тогава малчуганите го раздават на богомолците, запътили се към църквата. Децата берат и други билки и цветя, с които на сутринта на Великия четвъртък се боядисват великденските яйца.

По традиция на този ден не се върши никаква домакинска работа, а ако някой наруши това правило се вярва, че умението му ще се отнеме.