На 87-годишна възраст си отиде голямата българска театрална, филмова и телевизионна актриса Татяна Лолова – едно от най-ярките присъствия на сцената, в ефира и в живота.

"Аз не съм звезда, аз съм слънце", казваше дяволито и на шега актрисата. Сцената остана без светлина!

Родена е на 10 февруари 1934 г. в София. Майка ѝ е от руско-украински произход, а баща ѝ Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.

Татяна Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори. През 1955-1956 играе в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новоформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г.

От 1977-1989 г. е в театър „София“. И отново в Сатиричния театър (от 1989). Играе и на сцената на Театър 199, където отбеляза 10 години на хитовия моноспектакъл „DUENDE“ по текстове на Румяна Апостолова, Лорка и др., режисьор Съни Сънински – в историята са записани над 300 изиграни представления в България и чужбина. Пак там играе в постановките: “Старомодна комедия” от Алексей Арбузов и “Нищо не помня” от Артър Милър.

Татяна Лолова е ярка актриса с много широк диапазон на комедийно-сатиричното изображение. Разтърсващ е и драматичният талант на Татяна Лолова. Тя успява да плени, да увлече в състоянието на своята героиня, да развълнува дълбоко.

Член е на СБФД (1987). Носител на наградите: Заслужил артист (1972); Народен артист (1986); Орден „Кирил и Методий“ – III степен (1963); „Награда на Съюза на артистите в България за женска роля“ за (Лиди Василевна) в постановката „Старомодна комедия“ (1977); „Награда на Съюза на артистите в България за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992); „Аскеер за женска роля“ за (Уини) в постановката „Щастливи дни“ (1992); „III награда за актьорско майсторство“ на I национален преглед на камерните театрални постановки (Враца, 1977); Наградата за женска роля за ролята на (Ангелина) в филма Авантюра на фестивала Златната ракла (1992); Орден „Стара планина“.

С лекота носеше и най-голямата награда – всенародната обич и възхищение! 

Поклон пред паметта ѝ!