Липсата на напредък по препоръките на Брюксел към София отпреди година отчита Докладът за върховенството на закона за страната ни, който беше представен от заместник-председателят на ЕК Вера Йоурова. За втора година комисията публикува анализи за всички страни-членки.

В документа се отбелязват оставащите предизвикателства пред отчетността на главния прокурор и съставянето и функционирането на Висшия съдебен съвет, както и решението на Конституционния съд, блокиращо реформите в тази област.

„Беше приет закон за главния прокурор и за неговите заместници. Впоследствие същият закон беше оспорен пред Конституционния съд, който го обяви за противоконституционен. Като следствие, проблемът с наказателната отговорност на главния прокурор остава валиден“, пише Брюксел.

„Реформа по този въпрос беше предложена в черновата на нова Конституция през 2020, но тя в крайна сметка не бе възприета. ... Опитът за поправки в Конституцията, който щеше да промени съставянето на ВСС, беше описан в План за действие, чиято цел бе да отговори на част от предизвикателствата, описани в доклада от 2020 г. Сред тях беше и правосъдна реформа“, се казва в документа.

На 6 ноември правителството прие Плана за действие, за да приключи реформата, касаеща отчетността на главния прокурор, да подобри функционирането на Инспектората към ВСС, да ревизира критериите, позволяващи допълнителни бонуси на магистратите и да отговори на предизвикателствата, свързани с независимостта на правосъдната система“, се казва в констатациите.

В тях подробно е описано, че през декември е била сформирана работна група от министъра на правосъдието, която също е била ангажирана с въпроса.

„Нивото на доверие в независимостта на съдебната система остава ниско сред обществотои бизнеса, и намалява в сравнение с 2020“, се казва още в доклада.

Отчитат се още липсата на законодателство, регулиращо лобизма, проблеми с независимостта на медиите и липсата на осъдени по множеството разследвания за корупция.

 Какво предложи Борисов преди година по отношение на съдебната система, което не бе възприето от останалите партии?

Разпускане на Висшия съдебен съвет и създаването на Съдебен съвет на съдиите и на Съдебен съвет на прокурорите.

Членовете на Съдебния съвет на съдиите ще се избират седем от професионалната общност, тоест от самите съдии и шест от Народното събрание, избрани с мнозинство от две трети от народните представители, като членовете по право ще са председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Главния прокурор стават пет години.

Да се ограничат правомощията на министъра на правосъдието само до това да предлага проекти на бюджети на съответните органи и да управлява недвижимите имоти на съдебната власт.

Към съветите на съдиите и прокурорите да се създадат отделни инспекторати, а не да е един инспекторат, както е в момента. Всеки от двата инспектората се състои от главен инспектор и петима инспектори.

Да се въведе институтът на индивидуалната конституционна жалба.

Главният прокурор на всеки шест месеца да бъде изслушван от Народното събрание и докладът му да бъде приеман. Докладът обхваща прилагането на закона за дейността на прокуратурата и разследващите органи.

Народното събрание може да изслушва Главния прокурор по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства, след разрешение на наблюдаващия прокурор.