Минаха поредните избори, които не промениха нищо особено в разположението на силите в обществото. Кризата на политическото представителство е факт и очевидно е далеч по-дълбока, отколкото изглеждаше преди две години. Избор, след избор, след избор се постига горе-долу едно и също. „Революционните“ сили са във фактически паритет с онези, срещу които се води „революцията“. Гласуващите се лутат между некомпетентните нови и втърсналите стари, а държавата продължава да се управлява „служебно“ от „Дондуков“ 2.

Всичко това нямаше да е велика драма, ако не се проточваше вече твърде дълго и ако не бяхме в ситуация на един хвърлей с камък от Варна да се води гореща война. И то война, инициирана от ядрена сила, която дрънка с употребата именно на това най-опасно оръжие в човешката история. При употреба на ядрено оръжие от страна на Русия в Украйна вече има достатъчно знаци, че НАТО ще е готов да влезе в конфликта, което означава, че ние ще трябва най-после да спрем половинчатата си позиция и да си влезем в ролята на „западна държава“, каквато отдавна би следвало да сме. Дано не се стига до такива крайности, но ние не можем да продължаваме да си заравяме главата в пясъка и да се надяваме, че водената от Русия война на няколкостотин километра от границите ни не ни засяга. Засяга ни и още как.

Именно това казва лидерът на моралния победител на тези избори – ГЕРБ – след изборите. Казвам „морален“, защото от формацията на г-н Борисов явно си дават сметка, че макар разликата между тях и втория да е значителна, тя не е достатъчна за самостоятелно управление. Държавата продължава да е в пат, но г-н Борисов доста умело позиционира формацията си като диалогичния прозападен политически фактор. Той не поставя условия, а иска и търси подкрепа за коалиция „анти Путин“, което поставя всички „революционни“ формации пред кофти избор. Или трябва да се коалират с ГЕРБ, като преглътнат егото си и да рискуват „тричане“ от страна на най-радикалните си фенове, или трябва да заемат страната на Путин и да оставят България в текущата разкрачена позиция.

„Продължаваме промяната“ ближат рани и явно още не са осъзнали, че загубиха тези избори, поради собствената си арогантност и високомерие. Не че изведнъж изчезнаха колебанията спрямо ГЕРБ в обществото, а просто хората си дават сметка, че при все всичките си кусури, ГЕРБ е сериозна партия с експерти, а не сбирщайн от офисен планктон и недоучили високомерници, каквито изглежда са доминиращо хората в ПП. Формацията на Кирил Петков и Асен Василев изглежда неспособна да разбере, че светът не се върти около техните егота. Колкото и пъти да повтарят „Борисов в затвора“, това няма да се превърне в темата на деня. Поради две причини най-вече – първо, не може да твърдиш, че си за законност и после да раздаваш присъди на политическите си опоненти. Дори и най-върлите противници на Борисов би трябвало да осъзнават лицемерието в тази позиция. Втората причина е дори по-съществена – войната.

В ситуация на война, ако сме демократи и стоим на страната на свободата, трябва да зарежем дребните си боричкания и конфликтчета, и да бъдем на висотата на времето. Проблемът е, че в последните години се води т. нар. „фейсбук политика“. Социалната мрежа има много позитиви, но има и негативи. Един от последните е, че във фейсбук се вихрят, чуват и споделят най-острите и крайни позиции. Най-острастените говорители са най-харесвани. И това създава грешното впечатление, че това е „гласът на народа“. Бърка се най-шумното мнение с най-разпространеното мнение. Политиците започват да регулират поведението си по настроенията на радикалите във Фейсбук, а не по мнението на мълчаливото обществено мнозинство. Всичко това деформира народната воля и плавно трансформира демокрацията, превръщайки я в елитизъм, в който управлява не мнозинството, а „елитът“ на социалните мрежи.

Очевидно е, че резултатите от изборите подсказват необходимост от „анти Путин“ правителство. С всичките особености, вражди и крамоли между партиите и хората, които ги представляват, следизборният императив е ясен – трябва управление, което ясно да се разграничи от путинската агресия и да е нетърпящо към заплахите за употреба на ядрено оръжие на няколкостотин километра от границите ни. „Възраждане“ не получи мандат от обществото и няма доверието да управлява.

Това поставя ясно изискване пред другите на терена. Обществото ясно показва, че при все всичките ни критики към понякога глупавите европейски политики, ние като народ принадлежим към Европа, а не към Евразия. Масовият българин не иска руска тайга, а европейски площад. И във време, в което имперските амбиции на Кремъл са се разгърнали до краен предел, няма как тази масова обществена позиция в подкрепа на свободата да продължава да е извън управлението на държавата.

Това не означава, че демократичните партии ще се заобичат изведнъж. Разбира се, че не. Но не виждам причина, ако са отговорни, да не формират общ фронт поне с хоризонт от няколко месеца докато мине зимата и посоката на войната не се изясни. Във времена на криза политиците трябва да покажат отговорност и зрялост. А не да си гледат в пъпа и да слушат радикалните говорители във фейсбук. Тях никой не ги е избирал за нищо, нямат думата в случая. Ако не се случи такова тематично обединение с ясен хоризонт, тогава им реалния риск да продължим, както досега – караници, разделение, избори, служебно правителство и нов цикъл, който ще донесе още от същата нестабилност.

По отношение на служебното правителство също трябва да се кажат няколко думи. Служебното правителство има конституционен мандат да води само рутинното управление на държавата. То не може (и не трябва!) да се превръща в системно решение за функционирането на държавата. Разликата между служебното и редовното правителство, в най-схематичен план, е като разликата между това да си на командно дишане и да дишаш със собствените си дробове. Може да изкараш известно време при дишане с машина, но не можеш да живееш по този начин. Редовното правителство е ключов инструмент за формиране на политическо действие. То е нормалният начин, по който следва системата да функционира. И не бива да се подменя системния подход с временен, превръщайки временното управление в постоянно.

Няма нужда да се заблуждаваме. Живеем в сложно време, политическата обстановка остава сложна и притеснителна. Днес България е на кръстопът и трябва ясно да реши накъде ще поеме. Или ще бъдем на висотата на времето и ще преглътнем различията си в името на държавата и обществото си, или ще продължим да затъваме в мъглата на безпътицата.

Гражданите се произнесоха какво искат. Остава политиците да разчетат волята на избирателя правилно. Дори и това да означава да им се наложи за малко поне да изоставят егото си настрана. Явно ще им е трудно, но ние не ги избираме, за да им е леко, а за да управляват отговорно. Ако не могат да си изпълняват тази си основна функция, то трябва да си сменят попрището.

https://trud.bg/