Успокоява партиите, че служебното правителство е подготвило всичко, а те само трябва да поемат властта от него
Нови избори през март, ако не се разберат
Развръзката дали ще има ново правителство, може да се проточи и до Коледа. Това стана ясно вчера, след като президентът Румен Радев обеща на партиите да получат колкото време им е нужно, за да се разберат и да съставят ново редовно правителство.
Тези избори не дадоха на никоя партия да управлява сама. Това е ясен знак, че хората очакват намиране на общи решения, защото България има нужда от устойчив парламент, мотивира се вчера президентът от Малта, където бе на посещение.
Сега е време за политическа смелост,
не е страшно да се управлява. България има нужда от работещ парламент, търсенето на всевъзможни причини издава страха на партиите да поемат отговорност да управляват през зимата. Не е страшно, защото служебното правителство изгради стабилна основа, увери Радев. И похвали служебния си кабинет, че той ще подготви бюджета за догодина така, че партиите да се захванат с него веднага. Освен това правителството успяло да свали и цените на горивата, както и да доизработи част от законопроектите, които трябва да се приемат по плана за възстановяване и развитие, за да може България да получи парите по него.
Служебното правителство разработи липсващата нормативна база, гарантирано е зимното почистване на пътищата и отново има голям инвестиционен интерес към България, каза той.
Сега не е време за малодушие и тяснопартийни сметки, сега е време да се поеме отговорност. Сега е време за политическа смелост, настоя Радев. Но обеща, че ще се съобрази с вижданията на партиите, ще им даде време и през следващата седмица ще каже кога ще свика Народното събрание.
Сроковете по конституция обаче показват, че колкото и да се бавят процедурите, партиите ще могат да преговарят за правителство най-много до Коледа или Нова година. А ако и дотогава разбирателство за кабинет няма, избори са възможни най-късно през март.
Сега президентът предстои да свика първото заседание на новоизбрания парламент. По конституция това може да се случи
най-късно месец след обявяването на окончателните резултати от вота – тоест до 5 ноември
Досега президентът не е чакал този срок и събираше новите депутати до 2 седмици след вота. Но в патовата ситуация, в която са политическите сили сега, той може да избере да чака до последния момент, за да им даде време да седнат и да се разберат дали и как може да управляват заедно.
Първият тест за това би бил изборът на председател на новото Народно събрание. Ако там се постигне разбирателство между партиите, това ще е знак, че такова може да има и за кабинет.
Следващото препятствие пред партиите ще е разпределението на парламентарните комисии, което също
може да даде знаци в посока бъдещи коалиции
След като се сформират комисиите, депутатите могат веднага да започнат работата и по законите към плана за възстановяване, но и по бюджета за следващата година, който трябва да се приеме най-късно през декември.
През това време трябва да започнат и реалните преговори за съставяне на правителство. Според конституцията президентът трябва да връчи първия мандат за кабинет на първата политическа сила, но след като проведе консултации с парламентарните групи. Основният закон обаче не казва кога трябва да започнат консултациите за целта след формирането на парламента, нито пък колко време може да траят те. (Виж мнението и на юристите, до които “24 часа” се допита долу) Реално
дотук свършва и времето, в което партиите и президентът могат да бавят максимално съставянето на правителство
Веднъж щом президентът връчи мандата на кандидата за премиер от първата политическа сила, в случая – ГЕРБ, той ще трябва да предложи състав на кабинет до 1 седмица.
Ако това не се случи, се отива към втори мандат. Той ще е за “Продължаваме промяната” като втора по численост група в този парламент. Те също ще имат седмица, за да съставят кабинет и да върнат мандата на президента – изпълнен или не.
Но ако и техният мандат не се получи, то президентът ще трябва да връчи трети мандат. Конституцията тук дава право на президента да избере коя ще е тази политическа сила.
За разлика от първия и втория мандат, които ясно са разяснени в чл. 99 от основния закон, то по отношение на третия има известна непълнота, което поражда и различни правни тълкувания.
РУМЕН РАДЕВ
Причината е, че тук е посочено, че президентът “възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател”, докато в предните изрично се посочва, че мандата се дава на кандидатът за премиер, който партията си е определила. Затова и юристите спорят дали партията има 7 дни, за да излъчи премиер, или 7 дни, за да състави правителство. Не е посочено конкретно и дали той трябва да отиде със структурни и кадрови предложения за Министерския съвет, или без.
Юристите се позовават на решение №20 от 1992 г. на Конституционния съд. Според някои няма срок, в който третата партия трябва да се върне при президента с кандидат. Можело и да е след 10 дни, но по-вероятно било да се приложи 7-дневният срок, както е при първия и втория мандат, за да се спазва тяхната логика.
Според други обаче срокът не бива да е повече от 7 дни за съставяне на цялото правителство. Повече обаче правят уговорката и, че самият държавен глава можел да посочи кога чака парламентарната група да се върне с кандидат.
Така парламентарната рулетка може да се върти поне до Коледа, ако президентът връчи първия мандат към средата на ноември. Това, от една страна, ще даде време на партиите да приключат бюджета за следващата година, но ако не успеят с кабинета, ще се наложи Народното събрание да се разпусне около или веднага след Нова година. Така ще тръгне и процедурата за нови избори. А по конституция президентът трябва да ги насрочи до 2 месеца след разпускането на парламента. Това пък означава, че новият вот ще е най-късно в началото на март.
БЛАГОВЕСТ ПУНЕВ
Юристи: Колко ще продължат консултациите, зависи от президента, сроковете са след връчване на мандата
В конституцията не е посочено колко дълго може да продължат консултациите при президента, сроковете започват да текат едва след връчването на първия мандат, обясниха конституционалисти пред “24 часа”.
“Избори може да има през март, ако парламентът се разпусне през януари”, поясни бившият конституционен съдия Благовест Пунев. Той добави, че в чл. 99 от основния закон няма срок за консултациите. След връчването на мандата обаче те са къси седемдневни.
“Конституцията е предвидила, че президентът свиква първото заседание на парламента в едномесечен срок от изборите. Няма срок за провеждане на консултациите”, поясни и преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова. Според нея, ако се види практиката от лятото на 2021 г., а и от минали години, може да се смята, че в рамките на 2 месеца е възможно да се развива процедурата по формиране на правителство.
“Няма срок кога да връчи първия мандат, няма срок за консултациите. Срокове има след връчването на мандата”, поясни преподавателката по конституционно право.
Колко дълго ще продължат консултациите, зависело от държавния глава, тоест как той ще ги разположи във времето. Президентът можел да води разговорите с всяка една от парламентарните групи в отделен ден или през ден, можел с всяка поотделно, а след това с всички заедно, а после пак поотделно.
Доц. Наталия Киселова КАДЪР: БНТ
“Ако не започне консултации и никой не го критикува, може да им даде време и в Народното събрание да започнат совалки. Но не е въпрос какво иска президентът, а парламентарните групи. Ако всички са казали, че са за избори, той не може да ги възпрепятства, но ако някои искат да направят усилие, трябва да им даде време да се опитат да намерят път един към друг”, обясни доц. Киселова. Тя предположи, че ако президентът започне да връчва мандатите в началото на ноември и всяка от получилите го парламентарни групи го държи по седем дни, около Коледа можело да има развръзка.
“През времето, което се отделя за консултации, да се приемат законите, свързани с плана за възстановяване и бюджета”, смята Благовест Пунев.
АТАНАС АТАНАСОВ
ДБ със смесени сигнали към Борисов – едни напомнят за затвор, други искат диалог
Атанас Атанасов напомни какво се е случило с Тодор Живков след смяната на главния прокурор и преди кръглата маса
Смесени сигнали дали “Демократична България” ще приеме офертата на Бойко Борисов за преговори по съставянето на съвместен евро-атлантически кабинет отправят лидерите на дясната коалиция. Официална позиция липсва и макар предложението на лидера на ГЕРБ да не е отхвърлено, към него летят и откровени атаки.
“Бойко Борисов иска да ни върне към времето на Кръглата маса. Донякъде има основание, защото ГЕРБ е нещо като БКП. Какво се случи тогава? БКП свали Тодор Живков от власт и смени главния прокурор Мръчков (агента на ДС Юриста). Скоро след това Живков беше обвинен и арестуван от новия главен прокурор Евтим Стоименов… Това развитие на събитията създаде условия за свикване на кръглата маса”. Този многозначителен коментар направи вчера сутринта във фейсбук съпредседателят на ДБ и лидер на ДСБ Атанас Атанасов. Той взе повод от думите на лидера на ГЕРБ, който първи направи препратка към преговорите на кръглата маса от 90-те години.
Другият съпредседател на десните – Христо Иванов от ДБ, ден по-рано не отхвърли категоричен вариант за разговори с ГЕРБ, но заподозря, че “цялото упражнение на Борисов е просто подготовка за следваща предизборна кампания”. В интервю за “Дойче веле” той призна, че имат допирни точки спрямо Путин и Украйна, но разделителна линия продължава да бъде корупцията и съдебната реформа.
ХРИСТО ИВАНОВ
Иванов определи и формата на преговорите като “неясен” и попита могат ли да обвързват някого с позициите си Соломон Паси и Росен Плевнелиев. Той припомни, че вече е търсен разговор с ГЕРБ в предния парламент.
В сряда от ДБ обявиха, че внасят проект за решение за изпращане на военнотехническа помощ за Украйна веднага след свикването на Народното събрание. По този начин десните предложиха бърз тест на Бойко Борисов и идеята му за общи позиции, с които да бъде закрепено бъдещо правителство, основаващо се на евро-атлантически ценности.
