Политическата обстановка в страната рязко се промени вчера след свалянето на председателя на парламента Никола Минчев с гласовете на ИТН, ГЕРБ-СДС, ДПС и „Възраждане“. Това ли е новото мнозинство, ще има ли ново правителство или ще се отиде на предсрочни избори? Как ще се стигне до тях? Задкулисието ли свали Минчев и се готви да свали и правителството другата седмица?

“В момента няма ново мнозинство, има разпадане на управляващото мнозинство. Пътят от разпадане на мнозинството до формиране на ново мнозинство е сложен, много труден, а понякога и невъзможен. Ново мнозинство ще има, когато то излъчи и подкрепи свое правителство. Да се твърди или прогнозира, че понеже се е разпаднало управляващото мнозинство ще се създаде ново, е не само логически невярно, но според мен и много нереалистично. Бих казала, че вероятността да се формира ново мнозинство в това Народно събрание е минимална”, коментира пред Труд проф. Румяна Коларова, политолог.

На въпрос какво ще стане на вота на недоверие идната седмица, след като се оформи ново мнозинство със 126 гласа в НС, тя посочи, че процедурата е ясна.

След успешен вот на недоверие министър-председателят подава оставка, но това може да се отлага във времето. При Пламен Орешарски имаше договорка кога той ще подаде оставка и беше оставено време за определени неотложни действия, но тогава нямаше вот на недоверие. В този случай не виждам процедурна възможност да се отложи подаването на оставка. Но подаването на оставка още нищо не значи, защото премиерът в оставка си е премиер, правителството в оставка си е правителство. Те имат същите правомощия каквито имат и преди да са подали оставка. Единствената разлика е, че не разполагат с парламентарно мнозинство. Едно правителство в оставка може да действа много дълго време. В повечето държави изборите се провеждат от правителства в оставка и ако след изборите не се формира нов кабинет правителствата в оставка може да управляват много дълго време”, казва Коларова.

Например в Белгия една година след изборите не можеше да се формира нов кабинет и си управляваше правителството в оставка. И тя не само функционираше като държава, но и процъфтяваше. Защото в нормалните парламентарни демокрации политическата и правителствена криза не предполага управленска криза. Правителството в оставка може успешно да осъществява не само рутинно управление, но и да се справя с кризи. Със сигурност обаче не може да прави реформи, защото за тях трябва акт на парламента. Актуализация на бюджета обаче може да се осъществи от правителство в оставка. Това са много ясни разграничения, с които трябва да сме наясно. Чрез процедурата на консултациите президентът може да даде време на правителството в оставка да действа и да отложи временно насрочването на изборите. Така направи президентът Плевнелиев преди изборите от 2017 година, припомни политологът.

“Преди два месеца предположих, че пред кабинета Петков има три сценария – Филип Димитров, Жан Виденов или измъкване от създалата се патова ситуация. Първо отпадна сценария Жан Виденов, защото засега икономиката е стабилна. Според мен и сценарият „Филип Димитров“ е малко вероятен. Дори оттеглянето от властта по модела на кабинета на Орешарски вече не е възможно. Кирил Петков не е дотам адекватен политик, че да си подаде сам оставката. Мисля си, че вървим към някакъв нов, четвърти сценарий”, сочи Коларова.

Да се състави програмно правителство не е лош вариант, но не виждам как това ще стане. Не за друго, а защото според мен с разцеплението на групата на ИТН се създаде една непоносимост между ПП и ИТН, а коалицията между гласувалите срещу председателя на Народното събрание е невъзможна. Разбира се, програмното правителство е много добър вариант, от гледна точка на някои управленски приоритети, но ми изглежда невъзможен. Нещо повече, правителство тип „Беров“. Има два големи недостатъка. Първо, то беше силно бабувано от страна на президента Желев. Сега се надявам президентът Радев да си е взел поука и да не се опитва да бабува на един такъв кабинет. И второ – правителството на Беров беше политическо, а не експертно. В него участваха партийци с много ясна политическа идентичност особено когато става дума за БСП, и едновременно с това то беше параван за навлизане на корупционни практики. В този парламент такова правителство би било пагубно за България, смята професор Коларова.

Със сигурност двата служебни кабинета на Радев в много голяма степен носят отговорност за сегашната неуправляемостта на държавата. В резултат на техните действия държавата премина в режим на свободно падане. Тяхната основна задача беше да чегъртат, да махнат ГЕРБ от властта. Надявам се сега, след година и 4-5 месеца, когато назначава служебните министри Радев да не търси отново хора, които ще вадят ГЕРБ от властта. Това едва ли в момента е управленски приоритет, заяви тя.

Това ще е четвъртото служебно правителство на Радев и то ще има много по-голям успех ако бъде департизирано. Но истината е, че самият Радев е твърде пристрастен политически, за да може да номинира такива хора. Четвъртият служебен кабинет на Радев само би спечелил, ако бъде оглавен от човек и политик с профила на Огнян Герджиков. Той успя да наложи стил на управление, който беше както ефективен, така и партийно дистанциран. Герджиков в никакъв случай не може да бъде възприет като човек на ГЕРБ или на ДПС. Но според мен той отдавна не иска да бъде асоцииран с Радев. Дано да може да се намери сега такъв министър-председател, би бил идеална фигура, смята политологът.

Запитана дали у нас действа задкулисие, тя посочи, че не само е пределно ясно, но и е много видимо, че у нас има руско лоби. И на това лоби не му харесаха инициативите на „Продължаваме промяната“. Колкото и беззъбо да беше решението за военната помощ, все пак България вървеше в друга посока. Когато говорим за руско лоби, то е на всички нива – политика, бизнес, в структурите за сигурност, в армията, в медиите, в държавната администрация. Ако щете, и в университетите, навсякъде. То не е задкулисно, то е очевадно. Друго влиятелно „лоби“, което явно търпи големи щети е лобито на хората, които се занимават с пътно строителство. Стратегическата заплаха за тях не са корупционните скандали, а твърдата политическа линия на транспортния министър, който наложи да се пренасочат всички средства само и единствено за модернизиране на жп транспорта. В пътното строителство има и почтени фирми, които са направили огромни инвестиции не само в техника, но и в инфраструктура, хора и т. н. Това лоби също действа. Има и други. Задкулисието в България не е толкова силно, колкото тези видими групировки. Така че да се говори за задкулисни действия, когато всичко това, което изброих е явно и публично, не е логично, казва Коларова.

pik.bg