"През следващите години България ще е изправена пред много предизвикателства, които ще изискват от политиците, от държавниците да бъдат мъдри: пандемия, социално-икономически предизвикателства", подчерта по време на представянето на програмата за управление на ГЕРБ през следващите четири години вицепремиерът Томислав Дончев. Той подчерта, че е изключително важно възстановяването на политическия диалог. Според него ще е необходима мъдрост на политиците и те да мислят по-често за националния, държавния интерес и да се научат да мислят няколко години напред, а не в рамките на политическата конюнктура.

Дончев очерта 3 насоки за развитие. Първата е продължаване на модернизацията на икономиката, инвестиции в ЖП, ВиК сектори, нови магистрали и пътища, рехабилитация на стотици сгради. Втората – реформи в редица ключови сфери – правосъдие, включително с промени в Конституцията, образование, здравеопазване, енергетика, публични услуги. От ГЕРБ предвиждат помощта от държавата за дигитализация на частния сектор да нарасне пет пъти, достигайки 200 млн. лв. Третият стълб са целенасочени инвестиции в образованието, науката, икономиката, на знанието.

Владислав Горанов добави, че залагат на консервативно управление на публичните финанси, запазване на плоския данък. Според него е реално страната ни да се присъедини към еврозоната в началото на 2024 година.

Образованието е статегически приоритет, не е лозунг, каза министър Красимир Вълчев. Той подчерта значимостта на увеличените заплати в сектора и ангажимент разходите за образование да бъдат пет на сто от БВП, за висше – един процент. Вълчев е на мнение, че хората, работещи в системата са ключът:

"Ако имаме добри учители, ще имаме добри специалисти във всички останали професии. Ще сме спокойни, че поверяваме децата си на добри и мотивирани учители, ще живеем в проспериращо, хармонично общество".

Той обърна внимание и на връщането на децата в училище, за да няма неграмотни и непригодни за пазара на труда хора. По думите му ГЕРБ са възвърнали авторитета на учителската професия и авторитета на професионалното образование. Според него трябва да се подготвят учениците и студентите за ерата на още по-мащабни дигитални трансформации.

"Това означава засилено обучение по компютърно моделиране, програмиране, киберсигурност, дигитална медийна грамотност. Ще има библиотека с отворени, безплатни, образователни ресурси по всички предмети, по всички теми и класове. Днешните деца искаме или не, може би още докрая на това десетилетия, ще учат повече от електронни ресурси. Особено учениците след 4 клас", каза Вълчев. Той обясни, че са важни STEM центрове във всички училища – това са съвмеренни кабинети, които мотивират учените в областта на математиката, природните науки.

Социалният министър Деница Сачева подчерта, че е реално минималната работна заплата да стане 500 евро, а средната – поне 1000 евро. Сред акцентите, представени от Сачева, са създаването на нов Кодекс на труда и Закон за насърчаване на заетостта. Предлага се процент от фонда за безработица да се заделя за квалификация и преквалификация, както и пълна промяна в системата за социално подпомагане с нов Кодекс за социална закрила.