Владимир Зарков, Фейсбук

Навремето баба ми и дядо ми гледаха на село по едно-две прасенца.

Имах си един любимец от квичащите тогава – Мирчо.

Значи каквото му сипеше баба ми, изяждаше го. Помия – помия, гранули – гранули, хляб – хляб, гнили круши – гнили куши, зелени ябълки – зелени ябълки. Веднъж опука и на дядо джибрито – половин бидон се беше разлял.

Бахти веселото прасе беше.

Сетих се за него, като гледах допреди малко Иво Мирчев /постът е от 26 март – бел. ред./ Тоя е като Мирчо – всеяден! Разбира от асфалт, гранули, шкафчета, милиарди, инфраструктура, технологии, екология, социална политика, истинска политика, паспорти, гражданство, жителство, закони, правилници, прокурори, съдебна система, транспорт, електроцентрали, други централи, Турция, Румъния, Австрия, малко и от България, фейсбук, инстаграм, електромобили, автомобили, дебили, Мата Хари, бат Харо…

И това само за 40 минути.

Някой може ли да ми обясни защо при толкова много знания, при такава ерудиция, този не е шеф на „Тесла“ например, ами е видеопръчка на Христо Иванов!?

Бах туй прасе! Мирчо…